Европейският съюз (ЕС) е обединение на демократични държави, които работят заедно за мир и напредък. Той не е държава, създадена, за да замести съществуващите национални държави, но в същото време е нещо повече от международна организация. ЕС всъщност е една уникална структура. Неговите държави членки са делегирали част от своя суверенитет на общите институции, така че решенията по определен кръг въпроси от общ интерес да се вземат демократично на европейско ниво. Това прехвърляне на суверенитет се нарича още „европейска интеграция“. Правомощията и компетенциите на институциите на ЕС са описани в основните договори на Съюза. Всички решения и процедури на ЕС са базирани на тези споразумения, съгласие по които са постигнали всички Държави членки. Върховенството на правото е основна характеристика на Европейския съюз.
ЕС има пет главни институции, всяка от които има специфична роля.
1.Европейският парламент се избира от гражданите на Съюза и представлява техните интереси. Неговите функции са определени в учредителните договори, а от 1979 г. членовете му се избират пряко.Изборите за Парламент се провеждат на всеки пет години като всеки гражданин на ЕС, който има право да гласува, може да вземе участие в тях. Поради това Парламентът е изразител на демократичната воля на гражданите на Съюза (близо 500 млн. души) и представлява техните интереси в отношенията с останалите институции на ЕС. Сегашният Парламент, избран през юни 2004 г., има 785 члена от 27-те държави-членки. Близо една трета от тях са жени. Членовете на Парламента не се групират по националности, а по политически групи. Седемте политически групи в сегашния Парламент представляват различни концепции за европейската интеграция от силно федералистки до откровено скептични. Както и националните парламенти, Европейският парламент работи по комисии. Парламентарните комисии се занимават с определени въпроси (външни отношения, бюджет, околна среда и др.). В Комисията за петициите гражданите на ЕС могат да отправят петиции директно към Парламента.
Парламентът има три основни функции:
· законодателна, която споделя със Съвета – т.е. да приема нормативните актове на ЕС. Участието му в законодателния процес помага да се гарантира демократичната легитимност на приетите текстове;
· бюджетна, която споделя със Съвета и по този начин оказва влияние върху разходите на Съюза. В края на бюджетната процедура Парламентът приема бюджета в неговата цялост;
· надзорна: Парламентът одобрява кандидатурите за членове на Комисията и има право да поиска оставката й. Той освен това упражнява политически надзор върху работата на останалите институции.
Парламентът одобрява важните международни споразумения на ЕС, включително приемането на нови държави членки и търговските и асоциативни споразумения между ЕС и трети страниПарламентът избира Европейския омбудсман.Парламентът връчва всяка година наградата „Сахаров“ на личности или организации, допринесли за защитата на човешките права по света.Европейският парламент работи във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните сесии, в които участват всички депутати, се провеждат в Страсбург, официалното седалище на Парламента. Заседанията по комисии и допълнителните пленарни сесии (т.нар. Минисесии) се провеждат в Брюксел, а секретариата на Парламента е базиран в Люксембург.
2.Съветът на Европейския съюз е основният решаващ орган на ЕС. Както и Европейският парламент, Съветът е създаден с учредителните договори от 50-те години на миналия век. Той представлява страните-членки и на заседанията му присъства по един министър от националните правителства на страните-членки от ЕС. Съветът заедно с Парламента определя правилата за всички дейности на Европейските Общности, които представляват „първата колона“ на ЕС: вътрешния пазар и повечето от общите политики. В добавка Съветът носи основна отговорност за дейностите по „втората и третата колони“ - т.е. междуправителственото сътрудничество в сферата на общата външна политика и сигурност и на правосъдието и вътрешния ред.Съветът на ЕС не бива да се бърка с други институции с аналогично име, каквито са Европейският съвет* и Съветът на Европа**.В зависимост от въпросите на дневен ред Съветът се среща в различен състав, т.е. различни министри присъстват на заседанията. Деветте възможни конфигурации са:
· Общи въпроси и Външни отношения
· Икономически и финансови въпроси (ECOFIN)
· Правосъдие и вътрешни работи
· Заетост, Социална политика, Здравеопазване и Защита на потребителите
· Конкуренция
· Транспорт, Телекомуникации и Енергетика
· Земеделие и Риболов
· Околна среда
· Образование, Политика за младежта и Култура
Работата на Съвета се подготвя от Комитета на постоянните представители на държавите членки към ЕС (COREPER). Посланиците се срещат всяка седмица, за да подготвят дневния ред на Съвета. Въпросите на земеделието се разглеждат от Специален комитет за земеделието. Работата на COREPER се подпомага от различни работни групи, съставени от представители на националните администрации на държавите членки. Председателството на Съвета е ротационно и се предава на всеки шест месеца на различна Държава членка. Председателството бива подпомагано от Генерален секретариат. През 2004 г. Хавиер Солана беше преназначен на поста Генерален секретар на Съвета на ЕС. Той е и Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и в това си качество подпомага координирането на действията на ЕС на световната сцена.
Гласуване
Решенията на Съвета се вземат с гласуване. Колкото по-голямо е населението на една държава, толкова по-голяма тежест има гласът й в Съвета. Малките държави обаче имат преимущество при определяне тежестта на гласовете. (Виж Таблица 1)
ТАБЛИЦА 1:
Брой гласове по държави*
Германия, Франция, Италия, Великобритания:
|
29
|
Испания, Полша:
|
27
|
Румъния:
|
14
|
Холандия:
|
13
|
Белгия, Чехия, Гърция, Унгария и Португалия:
|
12
|
Австрия, България и Швеция:
|
10
|
Дания, Ирландия, Литва, Словакия и Финландия:
|
7
|
Кипър, Естония, Латвия, Люксембург и Словения:
|
4
|
Малта:
|
3
|
ОБЩО
|
345
|
В някои особено чувствителни области като външната политика и сигурността, данъчната политика, политиката за предоставяне на убежище и имиграционната политика решенията на Съвета се вземат с единодушие. С други думи, всяка държава членка има право на вето в тези области.
В повечето области обаче Съветът решава с квалифицирано мнозинство. То се достига
· с мнозинство от държавите членки (в някои случаи има изискване за две трети ) и
· минимум от 255 гласа сборен брой от гласовете на същото мнозинство
В добавка всяка от държавите членки може да поиска потвърждение, че гласовете в полза на съответното решение представляват поне 62% от населението на ЕС. Ако това условие не е изпълнено, решението не може да се смята за прието.
Седалището на Съвета е Брюксел, където се провеждат срещите на министерско ниво. Министрите се срещат в Люксембург само през април, юни и октомври.
3.Европейската комисия представлява интересите на Съюза. Както Парламента и Съвета тя е създадена с основните договори през 50-те години. Председателят и членовете на Комисията (общо 27 души - по един от държава-членка) се назначават в рамките на 6 месеца след избирането на новия Европейски парламент от националните правителства с мандат от 5 години и с одобрението на евродепутатите. Мандатът на сегашната Комисия с председател португалеца Жозе Мануел Дурау Барозу изтича на 31 октомври 2009 г.Комисията е политически отговорна пред Европейския парламент, който има право да поиска освобождаването й. Отделни членове на Комисията могат да подадат оставка по искане на председателя и с одобрението на останалите членове. Комисията е представена на всички заседания на Парламента, където е длъжна да обяснява и обосновава действията си. Комисията редовно отговаря на писмени и устни въпроси на евродепутатите. Основните задачи на Комисията са:
· предлагане на законодателство пред Парламента и Съвета;
· прилагане на законодателството, свързано с бюджета и програмите на ЕС;
· защита на основните договори на ЕС и заедно със Съда на ЕС осигуряване на прилагането им
· представителство на ЕС на международно ниво и договаряне на международни споразумения, предимно в областта на търговията и сътрудничеството
Персоналът на Комисията е организиран в Генерални дирекции и служби (например Юридическа служба). Всяка Генерална дирекция отговаря за отделна област и се оглавява от Генерален директор, пряко подчинен на съответния комисар. Координацията на различните звена се осъществява от Генералния секретариат, който подготвя и седмичните срещи на колегията. Той се оглавява от Генерален директор, пряко подчинен на председателя на Комисията. Генералните дирекции са мястото, където всъщност се изработват текстовете на проектите за законодателство на ЕС. За да станат истински законопроекти тези текстове трябва да бъдат одобрени с просто мнозинство (50+1 гласа) от Комисията. Комисията заседава веднъж седмично, обикновено в сряда. Всяка точка от дневния ред се представя от комисаря, отговарящ за съответната област, но решенията се вземат от цялата колегия. Всекидневната работа в Комисията се изпълнява от нейните административни служители, експерти, преводачи и помощен офис персонал, общо около 25 000 души. Въпреки че числото е внушително, в действителност то е по-малко от персонала, работещ в която и да е средноголяма община в Европа. Седалището на Комисията е в Брюксел, но тя има офиси в Люксембург, представителства във всички страни членки на ЕС и делегации в над 100 държави по света.
4.Съдът на Европейския съюз осигурява еднаквото тълкуване и ефективното прилагане на правото на ЕС. Той е създаден през 1952 г. Юрисдикцията му се простира върху спорове с участието на държави-членки, институции на ЕС, компании и физически лица. За да се облекчи работата на Съда, който обработва едновременно хиляди казуси, през 1989 г. беше създаден Първоинстанционен съд. Този съд, който функционира в рамките на Съда на ЕС, се произнася по определени казуси, предимно жалби на физически лица, компании и някои организации, както и случаи, отнасящи се до правото на конкуренцията. В неговите рамки е обособен Европейски административен трибунал, който се занимава с уреждане на спорове между ЕС и неговите служители. Въпреки че договорите не дават указания за състава на Съда и националността на съдиите, на практика в Съда има по един съдия от държава членка. Работата на съдиите се подпомага от генерални адвокати, които представят публично и безпристрастно обосновани мнения по казусите. Съдиите и генералните адвокати се назначават от държавите-членки за мандат от 6 години с възможност за подновяване. Част от състава на Съда се подменя на всеки 3 години. Съдът на ЕС и Първоинстанционния съд имат председатели с мандат от 3 години. Седалището на Съда е в Люксембург.
5.Сметната палата се грижи всички приходи и разходи на Съюза да бъдат направени по законосъобразен начин, както и за управлението набюджета. Тя е създадена през 1975 г.Членовете на Сметната палата (одиторите) – по един от държава членка - се назначават с единодушие от Съветаслед консултация с Парламента. Мандатът на одиторите е 6 години, а този на председателя - 3 години. Сметната палата проверява документацията на всяко физическо или юридическо лице, което ползва или разпределя средства от бюджета на ЕС и често извършва проверки на място. Резултатите от проверките се вписват в доклади до Комисията и правителствата на държавите членки. Сметната палата няма юридически правомощия. Ако одиторите установят нарушение, информират Европейската служба за борба с измамите и корупцията ОЛАФ. Една от ключовите функции на Сметната палата е да представя всяка година на Парламента и на Съвета одиторски доклад за изтеклата финансова година. Парламентът се запознава с доклада, преди да одобри бюджетния отчет на Комисията. Ако Сметната палата не установи нарушения, изпраща на Съвета и Парламента уверение в специален документ, че парите на европейските данъкоплатци са изразходвани законосъобразно. Сметната палата дава мнение за предложеното финансово законодателство и за мерките на ЕС за борба с измамите. Седалището на Сметната палата е в Люксембург.
|