Блогът на Георги Тепавичаров

Купуването на гласове в нашия политически живот е нещо като корупцията и борбата с организираната престъпност.Сиреч, устойчиви словосъчетания, сходни на "демократични промени" и "европейската ориентация на България", които се употребяват за щяло и нещяло, но са изпразнени от всякакво съдържание по простата причина, че обикновено липсват конкретни факти, с които да бъдат запълнени. Понятието купуване на гласове датира от зората на родната демокрация, но тогава то имаше далеч по-наивистични измерения във вид на капачки за прословутите български буркани, площадни кебапчета, бира и други белези на т. нар. благоденствие, хартисало от предсмъртния етап на социалистическата власт.
На последните местни избори през октомври-ноември 2007 г. обаче купуването на гласове стана толкова брутално, че стресна дори политиците, тъй като застраши функционирането на самата изборна система, а съответно и на демократичното статукво в страната. Капачките и кебапчетата рязко избледняха заради сринатата покупателна способност на цели прослойки от населението, които не само че не се запасяват със зимнина, способна да издържи на три ленинградски блокади, но не са склонни да подаряват гласовете си и срещу малотрайни продукти във вид на две кебапчета без гарнитура и пластмасова чаша наливна бира. Бурната история на демократизирането ни от края на 90-те години на миналия век помни и случай, при който един кандидат-кмет раздаде предварителносамо леви обувки срещу всеки глас за него, запазвайки десните за деня след вота, но хората тъй си и останаха боси, защото той не спечели.
Вероятно куп такива примери са ликвидирали окончателно популярността на натуралния изборен обмен и сега купуването на гласове става по утвърдената търговска схема "кеш и веднага". А драстичните покупко-продажби се развихриха в такива размери, че за тях се разчу и в чужбина. Последен по този въпрос в края на март се изказа министърът по европейските въпроси на провинция Бавария Маркус Зьодер след срещата си с лидера на ГЕРБ и кмет на София Бойко Борисов,призовавайки за спешно прилагане на законите, за да се сложи край на порочната практика.
Този призив наистина е смислен, като се има предвид, че самопризнанията за паричните отношения между избиратели и местна власт вече най-безстрашно текат в медиите. Само преди дни нашумелите покрай скандали в МВР дупнишки бизнесмени Ангел Христов и Пламен Галев в прав текст разкриха пред "Телеграф" как са "подпомогнали" бившия кмет на града си Първан Дрангов. "Не сме вложили пари (в Дрангов - б.р.), а му дадохме 13 000 лева за гласовете на ромите. Нека ни съди, нямам търпение. Тъкмо тогава цяла България ще разбере, че е взел пари. Дрангов, нямаме търпение да ни съдиш", провиква се един от двамата т. нар. братя. Прокуратурата, нямаме търпение да се самосезираш, провикваме се на това място пък ние.
Но освен медийни възгласи съдебните архиви вече също пазят самопризнания на хора, които са продали гласовете си. След местния вот през 2007 г. много медии се опитаха да разкрият технологията на този вид търговия, но успяха да стигнат само до индиректни доказателства за купуването на гласове. За разлика от съда, който разполага спростосърдечните разкази на "продавачите"и несъстоятелните лъжи на "купувачите". Последният пресен пример за котировките на гласоподавателската борса се съдържа в решението на Административния съд във Видин от 26 март 2008 г., който касира резултатите от частичните избори на кмет в село Карбинци, община Димово, Видинска област, обявявайки за недействителен избора на Павлина Илиева Григорова от ГЕРБ. Причината за това решение на съда са обилните показания на граждани от ромски произход, които си признават, че са гласували срещу заплащане. Думите им не подлежат на коментар, защото когато фактите говорят, и боговете мълчат. А след такива факти политиците изобщо би трябвало да се скрият от очите на хората.
"На 16 февруари 2008 година гласувах на изборите. Дадоха ми пари да гласувам за Павлинка. Получих пари от човек, който се казва Тинчо Тончев Василев. Той ми даде парите и ми каза, че ако не гласувам за Павлинка, ще дойдат борци. Дадоха ми 20 лева", разказва Марушка Александрова на 19 март 2008 г. пред съдиите във Видин. От по-нататъшните показания се вижда, че всички гласоподаватели са били равнопоставени пред "купувача" Тинчо, независимо от роднинските му връзки с тях. 20 лева и толкова! Но Тинчо очевидно не е бил съвсем сигурен във въздействието на финикийските знаци, затова е обещавал и физическо стимулиране на активността на вота.
"Тинчо ми е чичо. Той ми даде пари да гласувам за сегашната кметица. Тинчо ми даде едно листче и ми показа как да гласувам и се подписах. Каза ми, че ако не гласувам за нея,ще пратят да ни бият.Аз се притесних за това", разказва на съдиите Александър Тончев. Явно роднинските връзки не са му вдъхвали особено доверие, защото в показанията си той допълва: "Знам, че жена ми е написала името на самата бюлетина, за да се знае за кого е гласувала, за да нямаме разправии". При проверката съдът открива бюлетината с написаното име. Александър разказва, че е видял с очите си как са дадени пари и на други хора и какво е събудило гражданската му съвест да застане пред съда: "По собствено желание идвам да свидетелствам. Заклевам се, че никой не ме е карал. Идвам точно заради това, че Павлина ме заплашва, че ще вкара всички цигани в затвора".
Уви, Павлина е закъсняла с изпълнението на заканата си. Ако беше вкарала циганите в затвора, съдът нямаше да научи, че в битката за кметския пост е било включено цялото и семейство. Това става ясно от показанията на Мария Асенова: "Дъщеря ми дойде вкъщи с една кола с мъжа на Павлина и дъщеря ми каза, ако гласувам, да гласувам за Павлина, тя дава 20 лева". Нататък Асенова разказва как се отчела лично на Павлина, че е гласувала за нея. Благодарността на кандидат-кметицата била толкова голяма, че проявила свръхщедрост към гласоподавателката. "И тя ми каза да отида в магазина на Ваньо Вечковия, даде ми 20 лева, за да си взема нещо за ядене. Това стана в изборния ден. Аз отидох и си взех за ядене и си тръгнах", признава свидетелката.
Образността на Александър Петков добавя нови щрихи към картината на демократичния избор в кметството. "На 9 септември не е имало толкова знамена, колкотопари се лееха в Карбинци. Тинчо имаше списък кому да даде пари и кому да не даде. Видял съм списъка с имената, той даже го вадеше пред много хора и не го криеше. Той извикваше един по един хората и им казваше: "Ще гласуваш за Павлина", и ги пращаше в магазина или при сина и, който беше на 5-6 метра от сградата, където беше изборното помещение, за да им даде пари. Павлина въвеждаше хора до вратите, за да гласуват за нея". По-нататък Петков разказва как собствената му снаха Валентина е завела до урните инвалидите Борис и Мария Златанови, за които се грижи, тъй като заедно със сина му работели за Павлина по време на изборите. Как се е грижила, се разбира от собствените є показания в качеството си на домашен помощник. "Намерих я (Мария - б.р.) боса на центъра, бяха без лични карти тя и мъжът и Борис", обяснява Валентина.
Въпреки кешовата агитация Павлина очевидно не е била уверена в победата се, защото е хукнала да събира разпилените си из околността съселяни. В Медовица открива тъщата на свидетеля Рангел Георгиев, която живее при него, и отива да я убеждава лично. Офертата от 20 лева за гласа и обаче не я задоволява, жената иска 50 лева и получава обещание да и ги дадат след вота. Уви, щедростта на Павлина се оказва измамна, гласоподавателката не е възмездена, а зет и разказва всичко това пред съдиите. Дори негласували свидетелстват, че пари са раздавани в изборния ден. Васил Аврамов обявява имената на хората, които са се хвалили пред него, че са взели по 20 лева на излизане от секцията. "След това казах на Людмила - председателката на СИК, че отвън се раздават пари и хвърчат саламища, чанти,живо чудо"обяснява Аврамов. Показания в същия дух са дали и други ощастливени избиратели на Павлина. Някои от свидетелите признават пред съда, че правят изповедта си, тъй като вече са били разпитвани от полицията, пристигнала заради сигналите за нарушения. Може би гражданската им съвест внезапно се е пробудила и заради обяснената им промяна в Наказателния кодекс, влязла в сила преди месец. Според нея онзи, който получава парите в този тип корупционна сделка, не носи наказателна отговорност. Поправката беше прокарана от червените депутати Михаил Миков и Ангел Найденов и отпушва устата на доста самопризнания в тази посока.
Само двама души от общо 11-те разпитани от видинския Административен съд отричат показанията на останалите свидетели. Това са Александър Александров и Илчо Илиев - наблюдатели на изборите от ГЕРБ. Те обясняват, че въпросният Тинчо Василев също е човек на ГЕРБ. И само два дни по-късно - на 28 март 2008 г., именно показанията на наблюдателите на ГЕРБ Александър Александров и Тинчо Василев дават основания на районния прокурор Г. Светославов в Белоградчик да образува досъдебно производство по сигнал на юриста в община Димово Рени Дългнеткова "за раздаване на пари за гласуване на изборите за кмет в с. Карбинци". Към наблюдателите се присъединява и самата кметица Павлина Григорова. Разпитан е и дашният магазинер Иван Лозанов, който снабдявал платените гласоподаватели с "нещо за ядене", но той също отрича да е участвал в алъш-вериша. Сред разпитаните от прокурора е и Мариана Александрова, която твърди, че е получила 20 лева, за да гласува, и Васил Аврамов, който не е получил нищо, но "чул да се говори, че предлагат по 20 лева". След тази имитация на добре свършена работа от страна на прокурора министърът по европейските въпроси на провинция Бавария Маркус Зьодер явно ще си остане само с надеждата, че законите могат да се прилагат изобщо, камо ли спешно. В смисъл, че закони има, но парите и не само те се подчиняват на други правила.