Блогът на Георги Тепавичаров

 
Блогът на Георги Тепавичаров

 
Рейтинг: 3.00
(378)
НАЧАЛО
Биография
Публикации 2009
Публикации 09-12/ 2008г.
Публикации 01-08/ 2008г.
Публикации 2007г.
Публикации 2006г.
ЕС и как работи той!
Що е то - партия?
Фото Галерия
Връзки и Блогове
Интересно
СПОТ
Видео
За контакти



Що е то - партия? / Какви видове партии съществуват?

Какви видове партии съществуват?
14.09.07 13:30

Според степента на организация
1. Избирателна партия
2. Членска партия

Според сферата на политическо влияние
1. Народна партия
2. Партия по интереси

Според отношението спрямо политическата система
1. Утвърждаващи системата партии
2. Отричащи системата партии

Според функцията в политическата система
1. Управленска партия
2. Опозиционна партия


Най-често се прави разлика според обществено-политическите цели на дадена партия. Класификацията според идеологичната насоченост определя следните видове партии:

1. Националистически партии
2. Консервативни партии
3. Либерални партии
4. Социал-демократически партии
5. Комунистически партии

Какво представлява Народната партия?

Съвременните Народни партии са партии с широк социален спектър (избиратели, членове), които в тази връзка могат да отразяват различни акценти (...), с плуралистична организационна структура, което се изразява особено силно в съществуването на така наречените партийни "крила" и в силно изразеното присъствие на щатни сътрудници. Народните партии притежават определена, независимо от това, че е разнородна и не съвсем конкретна, идеологична ориентираност, развиват една обстойна програмна позиция и преследват преди всичко приоритетната стратегическа цел, да спечелят толкова много гласове, че да могат да образуват правителство, по възможност сами. (...)

Народните партии се определят като партии, които принципно могат да се избират от всички, които не преследват насочени срещу системата цели и сътветно не използват подобни средства. Техният стремеж е налагането на политика, ориентирана към общото благо, която е насочена към едно изравняване, към компромис между интересите на различните обществени групи и слоеве. [...]

Народните партии са израз на едно плуралистично-демократично, "отворено" общество, в което е на лице както изравняване, така и диференциране на условията на работа и живот, така, че да е възможно спечелването на подкрепата на широки слоеве от населението, защото пред тях не стоят непреодолими идеологични бариери и интереси.

Видовете партии по отделно:

Разграничаване според степента на организация:

Избирателна партия: При първоначалното възникване на партиите, те притежават малко членове. Почетни граждани се обединяват неангажиращо и често упражняват въздействие от службите, които заемат (партии на влиятелни кръгове). В днешно време по-скоро става дума за избирателни партии. С това се има предвид това, че броя на избирателите в сравнение с членовете е неотносително висок. Обвързаността към партия в повечето случаи е рядко изразена.


Членски партии: За разлика от гражданските партии, които в чести случаи се сформират от парламентарни фракции, партиите на работниците разполагат достатъчно рано с твърдо установен и добре организиран партиен апарат и притежават относително по-голям дял членове (масова партия). Членската партия, според израза, който се наложи в днешно време, показва значително по-голяма степен на организация. По този начин голяма част от нейните разходи се покриват от членските вноски.

Разграничаване според обществено-политическите цели:

Националистически партии: Отхвърляйки демократичните правила, те проповядват идеята за националистическото благо, което често се свързва с една мъглява народностна идеология и расистки представи. Причините за "болнавостта на света" се виждат в либерализма и комунизма.


Консервативни партии: Те се стремят към това, да запазят "съхраненото" или съответно да го възстановят. По тези причини те са скептично настроени спрямо новостите и промените, но наблягат на това, че традиционните принципи не могат трайно да се наложат без сериозни реформи.


Либерални партии: Те се основават на правата на свобода на индивида и наблягат на цялостта на правовата държава. Отхвърля се превръщането в обществена собственост на средствата на производство.


Социал-демократически партии: Те се стремят към социална справедливост и почиващ на социално равенство между хората политически строй, и се ангажират предимно с икономически по-слабите.


Комунистически партии: Независимо от (евентуалното отрицателно) мнение на мнозинството сред населението, те се превъплъщават във водещата си политическа роля на "авангард" на обществения напредък и пропагандират диктатурата на пролетариата.

0.0861