Само в плуралистични, свободни и демократични общества могат да съществуват партии в описания от нас начин. "Държавни партии" при диктатури, или марксистко-ленинистки партии (еднолични партии) в социалистически държави съответстват на един съвсем различен модел, защото не са една партия в система от конкурентни партии

Към понятието за партийна система:

Да се говори за партии (от латински: pars = част) има само тогава смисъл, когато те стават дейни в рамките на система от конкурентни партии. Ако една партия монополизира формирането на политическата воля, или ако съществува единствено една партия, липсва каквато и да е конкуренция. По този начин еднопартийната система е в основата си сама по себе си противоречива.

Обикновено е прието разграничаването между двупартийна и многопартийна партийна системи. Една двупартийна партийна система не означава, че съществуват само две партии; има се предвид, че другите партии не играят никаква, или съвсем малка роля във формирането на правителството или упражняването на опозиция. Дали в дадена държава ще се оформи двупартийна или многопартийна система, зависи от традиционни, институционални, социо-културни и конфесионални дадености. По този начин като цяло една по-малко хомогенна социална структура и пропорционалното избирателно право облагодетелстват възникването на многопартийна партийна система.

Двупартийната партийна система може да бъде разглеждана по-скоро като "конкурентна система", докато многопартийната система като "конкордантна система". В една "конкурентна система" (като например във Великобритания) доминира "множественото правило", в "конкордантната система" (като например в Швейцария) при вземането на решения се има предвид цялото разнообразие от интереси, или съответното малцинство не се мажоризира.

Следната схема представя фактори, които са особено важни за оформянето на партийните системи: