Блогът на Георги Тепавичаров

 
Блогът на Георги Тепавичаров

 
Рейтинг: 3.00
(378)
НАЧАЛО
Биография
Публикации 2009
Публикации 09-12/ 2008г.
Публикации 01-08/ 2008г.
Публикации 2007г.
Публикации 2006г.
ЕС и как работи той!
Що е то - партия?
Фото Галерия
Връзки и Блогове
Интересно
СПОТ
Видео
За контакти



Що е то - партия? / Какви проблеми има партийната демокрация?

Какви проблеми има партийната демокрация?
14.09.07 13:46
Партиите са важни...

Партиите - както вече установихме във всички досегашни курсове - са неделима част от модерната демокрация. Съществуват дори и мнения, че модерната демокрация е възможна само като партийна демокрация. Като основни посредници между "народа" и "държавата" те са неделима част от демокрацията, въпреки, че те в никакъв случай не изпълняват тази роля сами, а заедно със съюзи, граждански инициативи и преди всичко са тясно свързани с медиите.

...но
нежелани!

Въпреки това често партиите са нежелани. Когато гражданите биват допитвани за тяхното доверие в политическите институции на страната, партиите намират своето място в долната част на скалата на доверието. Става дума за "антипартиен афект" и за "партийна апатия". Какво се крие зад тези понятия и къде са причините за често слабото признание на партиите, това е темата на този курс.

Антипартиен афект

Въпреки, или именно поради значението, което има партийната същност в модерната демокрация, недостатъците на партийната демокрация не трябва да бъдат подценявани, за да е възможна промяна чрез реформи.

Все още недостатъчното разбиране от страна на много граждани затруднява партиите в тяхната дейност. Традиционното отричане има различни причини (...). За една част от обществеността все още легитимните политически противоречия представляват "партийни спречквания", и това, че министрите трябва да принадлежат към политически партии, съвсем не се одобрява единодушно. Някои смятат, че един "неутрален специалист" би могъл по-добре да реши съществуващите задачи. Трябва обаче да се има предвид, че строгото разделение между "компетентен", или "специализиран" от една страна и "политически" от друга не може да бъде осъществено. Многото, отчасти противоречащи си и отдавна не така изцяло разграничими изисквания, претенции и интереси изискват политически решения.

Традиционните форми на антипартиен афект, както показват изследванията на политическата култура, са намалели с течение на времето (...). Но преди всичко сред по-младите поколения са се появили стари предразсъдъци в нов вид. Не малко млади хора в днешно време правят своя първи политически опит не в партиите, а в разнообразни, гъвкаво устроени инициативи на местно и регионално ниво, които се занимават с теми като околната среда, мира, феминизма, Третия свят или "антифашизма". "Утвърдените партии" се възприемат от някои млади хора като "сковани" и "остарели", техните членове като "кариреристи", тяхната вътрешна организация като по-малко демократична и тяхното финансово поведение като несериозно. Много от тези упреци се осланят не на личен опит, а са израз на това, което е определено от хората като обществено благо и се отстоява на сцената на протеста и в търсенето на алтернатива. Дори и голяма част от тях да са преувеличени и неуместно формулирани, не трябва да се пренебрегва факта, че критиката спрямо "утвърдените партии" има и своите основания и не е в никакъв случай резултат на ограничен поглед върху условията на функциониране на плуралистичната демокрация (...).

Липса на алтернативи на партийна демокрация

В свободната демокрация партиите и в бъдеще ще бъдат неотменна част. Тяхната конкурентна способност и способността им да оцеляват зависят от това, как те адекватно реагират на нови ситуации и очаквания. Не съществува един единствен правилен път за преодоляване на настоящата партийна апатия. Клиантелата на партиите поставя различни изисквания. При всички предимства на народните партии съществуването на други партийни видове трябва да допринася за виталност и повишаване на ефективността на партийната система. В никакъв случай не е сигурно, че настоящата тенденция за въвеждане на директно-демократични елементи ще се отрази положително във всички партии. Аргументите, които говорят на нивото на политическата система за репрезентативната и против плебисцитната демокрация (между които са спада на ефективността и гъвкавостта, демагогията, все по-слабата способност за правене на компромиси, качественото влошаване на персоналните и компетентни решения), ще се отразят и вътрешно-партийно.

Вътрешно-партийната структура е една от някоите проблемни сфери. Така ще се стигне и до това, партиите да се научат на самоограничения, както и да не участват във всички обществени сфери. Само така може да се намали огромната партийна бюрокрация. Освен това трябва да се обърне внимание и на това, да се повиши качеството на вътрешно-партийния персонален подбор, като повече странични участници да получат шанс за изява. Вътрешно-партийното подчинение и професионалното политиканство именно крият опасността, политическата класа да се отдалечи от обществото и от неговите проблеми.

Партийното дело често е обявявано за отживелица. Въпреки това много признаци говорят за това, че партийната система в модерните индустриални общества (...) - въпреки, или именно защото нейната ситуация изглежда днес е по-отворена, отколкото преди няколко години - няма така скоро да загуби жизнената си и функционална способност въпреки всички нейни слабости. Ако демократичните партии съхранят способността си за постоянно обновление, те не трябва да се страхуват от бъдещето.

0.073