Блогът на Георги Тепавичаров

 
Блогът на Георги Тепавичаров

 
Рейтинг: 3.00
(378)
НАЧАЛО
Биография
Публикации 2009
Публикации 09-12/ 2008г.
Публикации 01-08/ 2008г.
Публикации 2007г.
Публикации 2006г.
ЕС и как работи той!
Що е то - партия?
Фото Галерия
Връзки и Блогове
Интересно
СПОТ
Видео
За контакти



Публикации 2007г. / 24 април – aрменската Вартоломеева нощ

24 април – aрменската Вартоломеева нощ
24.04.07 10:00

Автор:Серж Манашян
Вземи в gLOG
В нощта на 23 срещу 24 април 1915 г. e кулминацiята на кървавата разправа на младотурското правителство с етническите арменци в териториите на Отоманската империя. Турция и до ден днешен отхвърля твърденията за извършения геноцид с обяснението, че някои турски военни са “отишли малко по-далече в действията си”. Спорът за арменския геноцид все още не е приключил. Събитията, довели до погрома над арменците, показват колко добре са планирани от тогавашната турска власт. В началото на 1915 година са мобилизирани 60 000 мъже арменци в турската армия на възраст между 18 и 35 г., затворени са в лагери и след това са убити. Така лесно и бързо е решен въпросът със съпротивата от страна на арменците. На 23 срещу 24 април 1915 г. над 300 арменски политици, религиозни и интелектуални лидери са арестувани в Цариград (днешен Истанбул), както и в другите големи турски градове, и екзекутирани. Следващата стъпка е де- портацията към концентрационни лагери, разположени в сирийската пустиня. Стотици хиляди измират по пътя от глад, жажда, изтезания и епидемии.

Наред с физическото изтребление на арменския народ започва и заличаване на паметта на нацията. Църкви, училища и културни паметници са осквернени и преименувани. На децата са дадени турски имена. Според британски източници жертвите на арменския геноцид са около 1,5 милиона арменци, които са избити и депортирани в периода 1915-1923 г. от правителството на “младите турци”. Оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия. По време на геноцида международната общност знае за тези събития, но въпреки това никой освен американския посланик в Турция не реагира адекватно. Твърди се, че когато Хитлер взема своето окончателно решение по еврейския въпрос, за да подкрепи намеренията си, се аргументира, като казва: “Кой в днешно време си спомня за изтреблението на арменците?” Каква ирония - сегашното правителство на Израел отказа да признае геноцида над арменците, въпреки че Германия призна факта за избиването на над шест милиона евреи през Втората световна война.

Защо арменският народ е подложен на този варварски геноцид?
Армения е една от найдревните страни в света с писмени източници отпреди 3500 години. Арменците първи приемат християнството като национална религия - преди 1700 години. Статутът им като религиозно малцинство, репутацията им на добре образована нация ги правят мишена на завист и омраза. “Няма да разрешим никакви други малцинства да живеят в Турция. Това беше грешка на Отоманската империя и ние платихме в случая с балканските страни. Ако нямаше малцинства, нямаше да има независими държави на Балканите”, декларира Мехмед Талат - министър на вътрешните работи на Отоманската империя, пред американския посланик по това време. Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Въпросът беше повдигнат и от най-известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 година се изказа в един турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление породи лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря в Европейския съюз и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е освободен от предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 година. На 19 януари 2007 г. около дванайсет на обяд пред входа на редакцията на “Агос” е разстрелян Хрант Динк - един от най-дейните представители на арменската общност в Турция и главен редактор на турско-арменския вестник “Агос”. В емоционалните си публични речи и статии той не се страхува да използва думата “геноцид”, говорейки за събитията от 1915 г. 17 годишният Йогюн Самаст прави самопризнания и казва, че е убил Динк заради изказванията му. В деня на погребението на Хрант Динк на 23 януари хиляди се събират пред редакцията на вестника. Огромно шествие следва катафалката с тялото на убития журналист до арменска църква в центъра на града. „Куршумите, насочени срещу
Хрант Динк, бяха изстреляни срещу всички нас”, казва премиерът на Турция Реджеп Ердоган.

Деветдесет и две години след 1915 г. над 16 държави официално признават арменския геноцид
Сред тях са Франция, Канада, Русия, Великобритания, Кипър, Белгия, Ватиканът. Европейският парламент и ООН приемат резолюции, в които призовават Турция да признае избиването на 1,5 милиона невинни жертви. Въпреки международния натиск над Анкара страната остава глуха за призивите за признаване на геноцида. Помним и как реагира като ужилена Турция срещу Франция за официалния закон за арменския геноцид, приет от френския парламент в края на миналата година. България е една от малкото държави в Европа, където арменският геноцид не е признат с решение на парламента. Не се води и дебат по този въпрос. Няма и политическа сила, която да се е ангажирала със становище. Диспутът, който се води в страните от ЕС относно кандидатурата на Турция, е тема табу в България. Очевидно процесите, протичащи в ЕС, не засягат политическата класа у нас. Политическата амнезия е широко разпространена благодарение на политическта партия ДПС и нейните политически роби и поклонници. Български политици започнаха да променят българската история и да твърдят, че имало турско присъствие в България, а не османско иго. Българските възрожденски писатели явно са имали богата фантазия, описвайки османското иго. Едно e сигурно, че паметникът на Пейо Яворов в центъра на Ереван винаги ще напомня за благодарността на арменците към него и България, kоято е приютила немалко бежанци от геноцида.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.2127