На българския историк традиционно му липсва способността да съди събитията от близкото бъдеще обективно. По повод на годините на преход се изписаха невероятно количество глупости от всевъзможни знайни и незнайни герои. В някои от техните произведения, лъчът на истината тук-там се прониква, но като цяло опитващите се опишат тези времена могат условно да се разделят в две групи, но все пак под общия знаменател на липса на обективност – едните нямат никаква информация от първа ръка и всичко, което описват са полу-догадки и предположения, базирани на откъсачни данни и собствени размишления-фантазии; вторите, врели и кипели в политическата и икономическата реалност на тези времена, поради една или друга причина не са в позиция открито, откровено и безпристрастно да дискутират тази тематика. Опитът за очерк на тези „транзитни” години е съставен от човек, запознат с тематиката от първоизточниците им, но същевременно времево достатъчно отдалечен от тях; от човек, запознат с лукса и преимуществата на „капитализма”, но живял и по време на социализма охолно и задоволено..
Годините на преход водят своето начало в средата и края на осемдесетте години на двадесети век. За формален начален пункт на прехода се води предаването на властта от Брежнев на Горбачов, но преди да се впуснем в изследване на геополитиката от Горбачов насам, няколко думи за така наречения „Източен блок” са необходими. Съществено тук е да се спомене, че СССР е бил предопределен още от Ленин и Сталин на провал. Насоката, която Ленин, заема погрешно се идентифицира с тази на Маркс и Енгелс. Разликите между Марксизъм-Ленинизъм и манифестните творби на Маркс са големи – никога немският философ не се е заблуждавал, че комунистическите му идеи бяха имали почва в една безобразно бедна и аграрна държава като Русия, никога не си е правил илюзии, че стадиите от естественото развитие на обществата могат да бъдат прескачани или пък изкуствено и насилствено ускорявани. Политиката, която Сталин предприема, тази толкова крайна, насилствена и жестока политика, предопределя насоката на СССР и нейните сателити да се развиват в посока, която рано или късно може да резултира само и единствено в срутване на изкуствено налагания строй. Но грешките на съветските водачи не са темата на нашата студия тук..
Когато Михаил Горбачов се изкачва на власт, отношенията Русия-България рязко се охлаждат и променят. Любимецът на Леонид Брежнев Тодор Живков се оказва всичко друго, но не и любимец на новия лидер. Егоистичен и егоцентричен, каквито лидери всякога са, Горбачов вижда себе си като избрания, предопределения да направи необходимото, за да реформира СССР и да догони Америка в индустриалното и технологичното и развитие. Студената война е в разгара си, Европа разпокъсана и отново на кръстопът, икономиката на Русия вървяща на зле.. Под влиянието на Запада и техните ласкателни и щедри предложения, Горбачов откровено бива изигран като ученичка от първи клас. Новите свободи, които той дава на сателитите довеждат до тяхното откъсване, изтъргуваното за няколко милиарда немско обединение резултира в неправилно усвояване на тези средства. В една такава ситуация интелигентни и способни хора като Андрей Луканов и Петър Младенов бързо се преориентират и противно на всички критика правят това, което смятат за най-правилно и изгодно за държавата си. Споразумяват се с Михаил Горбачов, че реформиране на управленченския строй в България е необходим, че отваряне на икономиката за нови пазари и стратегии е жизненоважна и т.н. Докато в Русия перестройката си тече, никой даже и не подозира, че СССР ще се срине.. Тодор Живков бива свален. Няколко месеца по-късно, Съветският съюз се разпада, а с него рухва и българската икономика… така започват преходните години.
Относителната стабилност в република България се дължи на безвъзмездните помощи, с които Русия ни дарява. Съюзът за икономическа взаимопомощ (СИВ) е платформата, на която съветската икономика функционира. Механизмът е следният: България примерно произвежда електрокари за целия СССР, запълва московския пазар с домати и подслонява туристи от съюза на преференциални цени. В замяна получава петрол и газ на преференциални цени, правото да произвежда Калашниците и да ги разпространява в Африка и да речем месо от Румъния. Когато в един момент движещият двигател на СИВ се разпадне, България се оказва в неприятната позиция с голямо излишество електрокари, домати и незапълнени легла по Черноморието. Газта и петрола вече не са на чак толкова преференциални цени, Калашниците си ги има, но печалбата от тях някак си спира да достига данъкоплатеца, а месото от Румъния някак си изведнъж се озовава малко по на запад. Производството, за което България никога не се е притеснявала как у къде да пласира, сега изведнъж става излишно. Това, което България никога не се притеснявала откъде ще си набави, сега изведнъж се оказва в недостиг. Резултатът – инфлация, обезценяване на лева, масова безработица, студ, глад, недоволство, ексцесии от всякакво естество и във всяка сфера. В България цари невиждан хаос в резултат на тези външнополитически развития.
Една година преди колапса на СССР Андрей Луканов и Петър Младенов нанасят някои значителни промени и в политическата ситуация отвътре родината. Тяхната идея е посредством немалката хазна на тогава небедната България, да създадат свои кадри, свои представители в капиталистическия свят, които многократно да умножат капиталите и чрез периодичното си изразяване на благодарност в парични измерения да подсигурят властта на комунистическата партия, дори и в една среда на отворена икономика. Двамата големи, но най-вече първият селектират дванадесет, нито повече, нито по-малко, души, като им дават безобразно много пари, които те още по-безобразно да умножат. Но тъй като никой до момент и хабер си няма що е то пазарна икономика и има ли почва в нашата държава, ситуацията е действително безобразна. За изясняване на трагикомедията към пълното невежество по отношение на ръководенето на капитали трябва да се прибави и неотрезвяващия ефект на стотици милиони в до вчера празната лична банкова сметка. И така опиянени и взели се на сериозно, че са страхотни бизнесмени, тези дванадесет човек правят всичко друго, но не и това, заради което са били избрани. Въпрос към публиката – защо си отиде Андрей Луканов? Публиката мълчи с разбиране. Е, да трябва да се споменат и забежките му с руските газови магнати, преплитанията му с интересите на КГБ, ЦРУ и МОСАД и точната причина за ликвидирането му е леко се замъглява.. просто беше неудобен за прекалено много люде, знаеше твърде много.. Глупави и от икономическа гледна точка напълно погрешни инвестиции, като заводите в Нефтохим, които защо ли са така конструирани, че да могат да обработват само руски суровини, в Радомир и Кремиковци – цялата тази поредица от нещастни за България съзнателни действия и развития на обстоятелствата, водят до кризата на 90те години, афектите от която ще са осезаеми още години наред.
И така – пазарът за произведеното от България изчезва, а с тях и помощите от Русия, бюджетния излишък бива инвестиран в добре подбрани вили на френската ривиера, неправилните инвестиции отминалото започват да се усещат в настоящето, политическият елит е осакатен. Така създалата се ситуация се в Източния блок се оказва много изгодна за Запада. Именно той налага в бившите съветски републики и техните сателити Международния валутен фонд (МВФ). Неговата цел е всичко друго, но не и хуманна – условието за стабилизирането, в нашия случай на лева, е приватизация на всичко, което има някаква стойност и с парите, които сме получили от приватизацията да си изплатим външния дълг. Иначе казано – ограбването на всички тези ценни и доходоносни предприятия от стриктно подбрани, чуждестранни фирми. Слушащото до вчера Русия правителство много бързо бива заменено от ново, кланящо се на „новите римляни”, както Андрей наричаше американците. Да, МВФ закрепя валутата ни едно към едно с германската марка, но това е илюзорно, привидно. Цената, която бива заплатена е твърде висока. Тъй като печелившите предприятия като Булгартабак, Балкан, БТК, Българска роза, etc. са продадени за жълти стотинки, то дългът си остава почти непокътнат, даже по-лошо расте под влияние на лихвите и глупави и неуместни, нови вземания от страна на министри пионки, с жалки амбиции, продажни души и ограничен интелект. При все това толкова лесно можехме да се освободим от външния си дълг.. по толкова много начини – можехме да се пишем по оценката на ООН развиваща се държава, тогава дългът ни автоматично бива опростен; можехме да положим по-целенасочени усилия да си вземем дългове от Ирак, Либия и африканските държави..
Ситуацията, в която България намира себе си, след рухване на социалистическия строй не е никак лека. Липсва квалифицирана политическа класа, която да може да загърби най-елементарните човешки егоистични нагони и да помисли за нещо друго освен за собственото си благосъстояние. Липсва ясна дългосрочна стратегия във сферите на икономиката, геополитиката, демографията, етническите проблеми, образованието и т.н. Всичко, което днес наричаме България са останки на някогашния социалистически ентусиазъм нещо да бъде изградено.. това, което най-вече липсва в България и срещу което с нажежени от страст ръце се борим е социалната дезаинтересованост на българина, липсата му на активен патриотизъм, липсата на чувството за единност и за необходимостта от диалог, взаимопомощ и стимулиране на ближните.

Трябва да дойде ново поколение – добре образовано в духа на двадесет и първи век, неопетнено от годините на преход от социализъм към пазарна икономиката, със здрав и европейски разум, с чувство за мисия и предопределеност, за дълг пред родината и нейните бъдещи чеда; поколение, притежаващо достатъчно воля, физически и интелектуален заряд, че да може да възвърне величието на златна България, на тази велика сила от историческите книги, която на кръстопътя между изтока и запада, противно на всички външни сили, интереси и опити, продължава вече повече от хилядолетие да отстоява себе си.. това поколение сме ние.