|
Рейтинг: 3.00
(378)
|
 Публикации 2007г. /
ИМА ЛИ ПОЛИТИЧЕСКА КОРУПЦИЯ У НАС? |
ИМА ЛИ ПОЛИТИЧЕСКА КОРУПЦИЯ У НАС?
17.12.07 10:50 Автор:в-н "Монитор" Страната ни е предмет на експертна оценка от Европейската комисия, но ангажиментите ни в тези сфери още не са изпълнени.
| |||
|
Докладите на Центъра за изследване на демокрацията по традиция придават официална форма на онова, което отдавна е било видимо във всекидневието на българското общество. Самият факт, че подобни резултати се представят по официален начин, в присъствието на представители на правителството, но и на дипломатическия корпус, няма толкова изследователска, колкото политическа стойност. В момента страната ни е предмет на поредната експертна оценка от страна на Европейската комисия, която трябва да представи своя мониторингов доклад в края на месец януари. Напълно очевидно е, че ангажиментите на страната ни в сферата на противодействието на организираната престъпност и корупцията не са изпълнени в необходимата степен. В този смисъл, представените от ЦИД резултати по-скоро се опитват да изпреварят европейската оценка. Но истинският проблем не е в качеството на методите и представените резултати, а в това, че именно по този начин, в масовото съзнание се формират самите представи за организирана престъпност и политическа корупция. Съществена част от резултатите както и представените тенденции и процеси, съвпадат с провеждани през изминалите години изследвания на различни институти и организации. Разликата е в усилието да бъде оценен "пазарът" на организираната престъпност. В някои от случаите ЦИД задава прекалено широки рамки за оценката на средствата, които реално се намират в "оборот". Прекалено големият интервал, в който се оценява например пазарът на дрога или приходите от проституция, показват, че става въпрос по-скоро за експертна оценка, отколкото за реално установени стойности. В останалата част от случаите, до подобни резултати би могъл да достигне всеки добре информиран гражданин, който е готов да търси връзки между наглед случайно съвпадащи събития. Но, най-сериозното разминаване при подобен подход към изследването и представянето на връзките между организираната престъпност, корупцията и партийната политическа система, остава в самата представа за изследвания предмет, с която работят изследователите. На пръв поглед, тя изглежда достоверна и очевидно се приема като такава от страна на държавните институции, но остава все така външна, дедуктивна и умозрителна, а това намалява значително нейната стойност като отправна точка за ефективно противодействие. В основата на модела с който очевидно работи ЦИД, стои идеята за някакъв тип пирамида, в която отделните позиции могат да бъдат описани като строго йрерахично подредени и стриктно контролирани. Първата неточност е в представата, че всички сектори на организираната престъпност са или части от подобна абстрактна пирамида, или на свой ред са структурирани по този начин. Тази представа е удобна, защото българското общество отдавна е привикнало да възприема подобен род модели като достоверни описания на собствената си структурираност. Въпросът е в това, че подобна представа в недостатъчна степен кореспондира с реалността. Всъщност, организираната престъпност винаги се е вписвала много по-точно в представата за мрежа, отколкото за пирамида. Но, дори там, където подобна представа е декларирана като отправна точка, истинският мрежови характер на нейните феномени продължава да отсъства от заключителния анализ. Тематичният обхват понякога остава твърде тесен, за да бъдат проверени хипотези за по-съществени зависимости. И все пак, струва си след толкова години да се направи поне още една стъпка напред в разбирането за генезиса, същността и формите на проявление на организираната престъпност. В противен случай ще продължим да повтаряме едни и същи изводи, които все така ще остават встрани от реалната оценка за капацитета на противодействие на държавните институции, както и за равнищата на риск, които провокира съвременното развитие на организираната престъпност. Отзвукът, който предизвикаха изводите на ЦИД не се различава по нищо от реакциите, последвали предишни доклади на същата организация. В същото време, години наред продължава да не възниква необходимият административен и експертен капацитет, който да потърси синтез в аналитичните разработки на различните организации, които последователно работят в сферата на противодействие срещу организираната престъпност и корупцията. Достатъчно е само да бъдат изследвани едновременно докладите на Асоциация "Прозрачност без граници", Програма "Достъп до информация", както и различни разработки на Институт "Отворено общество", паралелно с докладите на ЦИД, за да бъдат установени някои съществени зависимости. Всъщност, именно липсата на подобен капацитет продължава да бъде най-сериозният проблем пред ефективността на противодействието. И именно сега, когато след разгорещени спорове бе приет законът за изграждането на Държавна агенция за национална сигурност, проблемът за синтеза на различните експертни оценки, трябва да бъде поставен с цялата му острота. При липсата на актуализирана стратегия за национална сигурност и съществено забавени процеси на реформа и структуриране в целия сектор на сигурността, време е най-после да се съсредоточим върху проблема за всекидневната сигурност на българския гражданин. Извън дискусията за мащаба на стратегическите анализи, основаващи се на разбирането за нарастващата зависимост между всекидневна и национална сигурност, време е най-после да се опитаме да погледнем към организираната престъпност и политическата корупция като проблем, който трайно деградира качеството на живот на българските граждани. Няма нищо по-опасно и вредно в това отношение от битувалото до скоро разбиране, че процесите на противоборство в рамките на престъпния свят нямат отношение към всекидневието на хората и не го застрашават по никакъв начин. Преди всичко, мрежите на организираната престъпност функционират в същото публично пространство, което обитаваме всички ние, а това е достатъчно, за да интерпретираме организираната престъпност и корупцията като системни рискове, както за всекидневната, така и за националната сигурност на България. Корупцията продължава да бъде само едно от ефективните средства за реализиране на стратегиите на организираната престъпност. В този смисъл, политическата корупция, дори и тогава, когато остава ограничена в рамките на предизборните кампании и пряката "консумация на властта", предполага връзки и зависимости, които се реализират в престъпна среда. Финансовите средства, които биват отклонявани и пренасочвани от публичния сектор за обслужване на определени корпоративни интереси, могат да бъдат проследени и идентифицирани. На свой ред, поведението на отделни звена от законодателната и изпълнителната власт, лесно могат да бъдат определени като зависими от интереси, разположени в сивата зона между политика и бизнес. Освен това, напълно очевидно е, че крупните средства, които бяха инвестирани в последните предизборни кампании също разчитат на определена "норма на възвръщаемост", която ще се реализира в пряко нарушение, както на законодателството, така и на правилата на свободната конкуренция, а това означава, че ще доведе до определени икономически рискове. Всичко това подлежи на мрежови анализ, при който неясните и приблизителни оценки на монографичните изследвания, придобиват нов смисъл. Именно затова, истински същественото послание, което може да бъде отправено днес, на базата на взаимодействието между публичните институции, гражданската инициатива и експертното знание в тази насока е просто: не може да има срастване между организираната престъпност и държавата, което да остане скрито. Почти всяка форма на организирана престъпност може да бъде идентифицирана и анализирана. Ако приемем това послание, то води до следващия неудобен въпрос: ако това е така, защо ефективността в противодействието остава толкова проблематична ? Изглежда, че все още няма гражданска енергия и политическа воля за координиране на усилията на институциите за ефективно противодействие на организираната престъпност и политическата корупция, която я обслужва. От една страна, в българското общество трайно се установи разбирането, че корупцията е морално неприемливо, но социално ефективно действие. От друга, дори и там, където е налице необходимият административен, технически и експертен капацитет, държавните институции не могат да разчитат на активна гражданска подкрепа. Дефицитът в това отношение изглежда най-сериозен по отношение на съдебната система, но в същата степен той засяга и доверието в политическите институции. Докато това е така, ще продължаваме периодично, през няколко месеца, да представяме различни аспекти на един и същи проблем, без да сме в състояние да изградим единна основа за неговата оценка и противодействие. Дотогава, проблемите на националната и всекидневната сигурност на българските граждани ще продължават да бъдат дискутирани и оценявани поотделно, чрез различни методи, вън и независимо от общия контекст, в който ни предстои да реализираме европейското си право на добро управление. | ||
