Политикът-менте на пръв поглед прилича на истински политик. Той може да се изказва от трибуната на пленарна зала в парламента. Може да ви покани на предизборна среща в избирателния си район. Може да облепи с физиономията си целия град и да ви омайва от “В десетката”. Това няма да му попречи да направи заплатата три долара, да отлага европейската интеграция с n-брой години, да извършва съмнителни приватизационни сделки под масата и да урежда държавно жилище на безценица за любовницата си.

За това е важно да различавате отровните ментета от оригиналите. Особено в политиката. Предлагам ви четири белега, по които можете да разпознаете дали сладкодумният омайник пред вас е истински политик или зомбирано менте.

Първо, разпечатки от гласуването. Един политик се познава не по това какво ви говори, а по това как гласува в пленарна зала. Биографията на един политик е списъкът с неговите гласувания. Правило първо: не бъдете лековерни. Сравнявайте думите на политика с историята на неговото гласуване в зала. Проверете как е гласувал по важните за вас теми. Гласувал ли е за компютри в училищата? Подкрепил ли е плоският данък? Противопоставил ли се е на привилегиите на корумпираните чиновници? Ако въобще е гласувал.

Второ, предложени законопроекти. Ще разпознаете политиците-менте по това какви законопроекти са изготвили и внесли за обсъждане в парламента. Само депутатите и министрите имат право да внасят законопроекти у нас. Ако някакъв политик участва на срещи с граждански организация, подкрепя на думи техните инициативи, но след това не внесе предложенията им в парламента, значи този политик е менте. Правило второ: проверете списъка със законодателните инициативи на вашия избраник.

Трето, последователност на позицията. Автентичният политик следва своята посока за продължителен период от време. Ако един политик е тръгнал от Пловдив за Варна, а след няколко часа да се окаже, че е в Радомир или Видин, то този човек е менте. Правило номер три: проследете посоката на политика за продължителен период от време. Оригиналите са последователни, а ментетата криволичат. Ако в началото на мандата някой политик се е обявил за либерал, а после се съюзи със социалистите, значи е менте.

Четвърто, начин на аргументиране. Оригиналният политик познава детайлите на проблема, върху който работи и затова той се обръща към вас с рационални аргументи, опитва се да ви предложи решение и търси вашите съвети, опит и компетентност. Ментето се рее в облаците, ръси щедри обещания на ляво и на дясно и раздава пенсии и заплати. Само на думи.

Правило номер четири: следете как вашият избраник прави политика – дали предлага решения или се захласва с евтин популизъм и блудкави обещания.

Сега е времето да им търсим сметка. Сега е времето да изхвърлим ментетата от политиката.