Блогът на Георги Тепавичаров

Управляващите, отдавна е ясно, са типове, затънали в престъпни дела. Кметове, общински съветници, министри, депутати (дори да има изключения, както се опитват да ни убедят) са част от полупрестъпен свят, създаден и поддържан от тях самите. Там нищо не се решава по нормален начин. И не е случайно, че разследването на никое голямо престъпление не достига до успешен край.
Обикновено няма достатъчно доказателства, колкото и крещяща да е престъпната същност на поредния медийно осветен партиен чиновник. И на техните слуги. Министрите на вътрешните работи открай време са в тесни отношения с министрите на престъпниците. И дори, казват, че по едно и също време са заели първата си важна управленска и всякаква друга позиция. Затова с ехидна наглост овластените престъпници искат доказателства, че са престъпници. Защото знаят, че не може да се случи в страната ни, в която правосъдието блокира, щом приближи някой с повече пари и връзки сред политическата върхушка. Сред овластените няма хора, които да са ни убедили по друг начин освен с празни приказки, че искат друго, а не да си напълнят джобовете както тези преди тях. И както други още по-преди.
Напоследък софийските кметове, бивши и настоящи, имат наглостта да се надцакват кой повече бил направил за столицата. Забравили как разпродадоха общинските терени и другата собственост срещу солидни комисиони на откровени престъпници. Някакъв редовно се кипри, че
не бил осъден цели четири пъти. И четиридесет пъти няма да го осъдят. У нас кого от големите престъпници на държавен пост са осъдили? Правосъдието функционира пълноценно единствено в режим на тясно съдружие и обслужване на платежоспособните си клиенти. Отношенията им не се пресичат с тези на уж нормалните хора, които живеят ненормално. И продължават нахално да искат доказателства. От кого ги искат? От други престъпници. Затова с инфантилна интензивност повтарят ли повтарят фразата, превърнала се в любим рефрен за официално известните бандити: "Хванете ме де!" Доказателства са кварталите за привилегировани, банковите сметки, просташките хотели и сараите с кулички и бойници, автомобилите за милиони, забавленията и всичко, което буди главно отвращение у всяко нормално човешко същество. И по всякакъв начин напомня, че обществото ни въпреки еврочленството се изхитря да пребивава през по-голяма част от времето в средните векове. Отдавна се очакваше, че след като обраха каквото можеше, ще посегнат и на обществените градинки. На първо време идеята била да вземат съответна такса за минаване по централната и по съседните алеи. Сядането по пейките щяло да става също срещу определени такси: за сам, за любовна двойка, за баба с дете и така нататък. Имало примерен ценоразпис и за пиене от пресъхналите чешмички. Но се намесили предприемчиви строителни предприемачи. Имали нужда да превърнат в строежи парите, спечелени от дрога, фалшив алкохол и контрабандно оръжие. И от друг подобен бизнес, който единствено процъфтява у нас. Сега искали да застроят градинките и междублоковите пространства. Ама нямало къде да играят децата. И нямало как да се диша от толкова много бетон. Освен това имало спад в търсенето на имоти в цял свят. Ние не сме цял свят. Нас светът не ни интересува. Ние си имаме свой свят. Или по-скоро светът на „избраните" с купени и фалшифицирани избори не е светът на останалите.
Първо щели да започнат в „Младост", с тамошните градинки и междублокови пространства. После и на други места, както се казва. Но сега хората там, които били станали двеста хиляди, че и отгоре, искали да изхвърлят кмета от кметството. И дори да му обършат някой шамар за безобразията, които имал намерение да направи с квартала. Но ако те започнат (а все трябва да се започне отнякъде), шамаросване заслужават и другите кметове за безобразията им. И общинските съветници. И тях за безобразията. Шамари в правосъдието, в полицията и здравеопазването независимо от новите им прически (промени). Ама, казват, шамарите нямало да бъдат обикновени. Защото управниците не разбирали от обикновени шамари. Шамарите щели да бъдат преведени на езика на техните колеги от ъндърграунда. И всъщност нямало да се раздават шамари, а ще се забиват кирки. Но не в автомобилите, както имат навик да го правят в някои източни български градове. А в главите на въпросните господа.