|
|
Битката между шофьорите и държавата.
13.05.08 12:54
|
|
|
Всяка страна си има своите социални митове. Имаме си ги и ние. Когото и да попиташ, ще ти каже, че а) българите сме много трудолюбив народ, б) хората тук са много гостоприемни, в) българките са най-хубавите в света...
Напоследък в публичното пространство постепенно започна да се оформя още един социален мит, който до голяма степен се различава от по-горе изброените. Става въпрос за твърдението, че българският шофьор не умее да шофира. Именно медиите въведоха така познатия ни вече израз - „войната по пътищата". Постепенно се създаде една доста мрачна атмосфера и заедно с това, че българинът е гостоприемен и трудолюбив, се оказа и че българинът не умее да шофира. Или поне умее дотолкова, че да се блъсне веднага щом тръгне на път. Това, че има хора, които пият и след това карат, никой не отрича. Това, че има хора, които нямат книжки и въпреки това шофират, също никой не отрича (а и те в повечето случаи са пияни). Никой не отрича и факта, че броят на некадърните шофьори у нас значително нарасна - основната причина за това е, че вече почти всеки има кола, такава, на която ние казваме „нова", а в други страни казват „за скраб". Но все пак не трябва да забравяме, че медалът винаги си има две страни. И по-точно - ако у нас съществуваше една безопасна среда за шофиране, съответно щеше да съществува и безопасно шофиране. Най-малкото, не ми се струва нормално, докато шофирам и по радиото говорят за пътната обстановка, да ми съобщят, че на даден път „има ремонтни ями, които не са обезопасени, така че шофьорите да внимават да не предизвикат катастрофа"... А защо и кой не ги е обезопасил, не става ясно. Изглежда, у нас шофьорът си е виновен по презумпция - още от момента, в който седне зад волана. Това е все едно да набиеш куче за нищо, обаче да твърдиш, че то така и така ще сгафи по-късно. Но има и друго. Замислете се къде най-често стават фаталните катастрофи? По извънградските пътища, предимно при изпреварване. Разбира се, че ако тръгна да изпреварвам и в същото време се старая да избегна някоя остра дупка, вероятността да предизвикам катастрофа е много по-голяма. Разбира се, че ако тръгна да изпреварвам и постоянно мисля защо пътят е толкова тесен, вероятността да предизвикам катастрофа е много по-голяма. Разбира се, че ако тръгна да изпреварвам и не виждам какво точно става на пътя, защото липсва осветление, вероятността да предизвикам катастрофа е много по-голяма... И, разбира се, че накрая виновен ще съм аз, защото не съм съобразил правилно пътната ситуация. А замисляли ли сте се какво би било, ако просто, докато изпреварваме, на пътя няма дупки, а асфалтираната част е достатъчно широка и осветена? Замисляли ли сте се от колко години не сте минавали в участък с тунели, където да не тече ремонт? Ако не сте, замислете се. Защото хубавият и осветен път с добра настилка е нещо, което останалите европейци смятат за даденост, а не за нещо трудно постижимо. И съответно, ако трябва да направим някакъв извод от всичко това, какво излиза в крайна сметка - че във „войната по пътищата" основната битка всъщност се води между шофьорите и държавата. А в тази битка, откъдето и да го погледнем, победител няма да има.
|
|
Публикации 01-08/ 2008г. /
Битката между шофьорите и държавата.
