|
Рейтинг: 3.00
(378)
|
 Публикации 01-08/ 2008г. /
Коалициите на Бойко Борисов - от желаното до възможното |
Коалициите на Бойко Борисов - от желаното до възможното
23.05.08 16:24 | |||
|
Тежкият етап, в който навлезе политическата ни система след толкова въжделения разпад на двуполюсния модел, стартира разговорите за следизборни коалиции на управление повече от година преди самите избори. А трите години, в които управлява тройната следизборна коалиция, бяха предостатъчни, за да започне да се гледа на прецедента не просто като на нещо съвсем нормално, а като на дългосрочно бъдеще за следващите коалиции. И точно тук със страшна сила се изправят три огромни проблема, с които политическите ни сили очевидно се справят по-трудно дори отколкото с многострадалния зациклил преход в държавата. Първият е логичното, вторият е възможното, третият е реалното. Има и четвърти, но той е в сферата на английската ливада - сиреч, на демократичната култура на политическо общуване, която у нас - уви! - е на етапа на току-що откъснатата маймунска опашка. Откъдето и да погледнем трите проблема на следизборното коалиране на партиите, всички пътища водят към ГЕРБ. А пък по силата на своята философия на създаване и функциониране в самата ГЕРБ не само пътищата, но и съществуване води до една личност - нейният неформален лидер Бойко Борисов. И за разлика от всички други партии, чиито лидери имат поне формалните основания демократично да усукват отговорите на възлови политически въпроси с оправданието "това ще го реши висшият съвет", "това ще прецени националният съвет", "това ще го гласува конгресът", в ГЕРБ преценява, решава и гласува единствено Бойко Борисов и това е негов личен избор и постулат още при учредяването, когато предупреди претъпканата Зала 1 на НДК, че както е създал тази партия, така може и да я закрие. Така че всички позиции на Борисов по който и да било въпрос са позиции на партията, в която дори няма кръгове на противоборство или отделни личности с "особено мнение", а дори и да има, те си го спомнят само наум, само нощем и само под юргана. А това означава, че според Бойко Борисов, в следващото управление ГЕРБ би могла да влезе в коалиция във властта единствено с политическите сили, които са членки на Европейската народна партия (СДС, ДСБ, БЗНС, Демократическа партия) и никога не би се обединила с партиите от сегашната тройна коалиция и най-вече с БСП и ДПС. На пръв поглед тази позиция за следизборен валс е напълно основателна, като се има предвид, че ГЕРБ продължава да има проблеми с дясната си легитимация у нас и единственото и признание за политическата и ориентация идва именно от европартньорите и. Но логиката обикновено се гради на факти. А фактите в политическата ни реалност с днешна дата като че ли не са в полза на нито едно от твърденията на Борисов. Ако стъпим на обективната даденост, определена от социологическите изследвания, както и от любимата фраза на политиците "избирателите казват кой да управлява" следващото правителство трябва да бъде съставено от партиите на ГЕРБ и БСП. С неизбежните варианти в процентите това са двете политически сили, на които социолозите отреждат най-много гласове след парламентарния вот в средата на 2009 г. Макар ГЕРБ да има убедителна преднина, партията е твърде далеч от възможността за спечелване на абсолютно мнозинство, а това категорично я лишава от правото да състави самостоятелно правителство. Следвайки логиката, обичната от политиците "воля на народа" отрежда кабинетът да бъде направен от тези две партии, чиито депутати (около 80 за ГЕРБ и около 50 за БСП) са достатъчни да сформират нужното мнозинство от 120 души. Но за съжаление то е твърде крехко, за да удържа едно правителство, особено като се има предвид, че ГЕРБ ще вкара в парламента абсолютно неопитни политици, тъй като лидерът им постоянно се кълне, че при него влизат само хора, които под никаква форма не са били обвързани с предишни управления. Така че логиката е категорична - нужна е още една политическа сила в управляващата коалиция, за да има стабилност на управлението. И социологията също е категорична - третата по големина партия в следващия парламент ще бъде ДПС. Т.е. държавата пак ще бъде в ръцете на триумвират, за който трудно ще се посочат принципни оси на обединение, а на това отгоре ще липсва и благовидното оправдание за национално отговорно поведение, каквото беше влизането на България в Европейския съюз, с което бе мотивирано създаването на днешната тройна коалиция във властта. Ако може да се вярва на твърденията на Бойко Борисов, които имат свойството да се променят като времето в тропическия климатичен пояс - сутрин пече жарко слънце, а след обед вали пороен дъжд, той яростно е зачеркнал възможностите предлагани от логиката и социологията. И не просто ги е отхвърлил, а вече успя да засипе с непростими политически и лични оскърбления лидерите на двете партии и най-изявените лица в тях. Най-меката обида към Сергей Станишев, отправена от Борисов, гласи, че той "готви погребението на държавата". В останалото време столичният кмет непрестанно му намеква или му казва в прав текст, че той е безгласна буква в партията си, че не може да ръководи нито нея, нито държавата, че е кукла на конци и какви ли още не непростими в политическите отношения подмятания и директни ругатни. Накрая стигна дори до абсурда да обвини премиера, че се държи като гражданин, без да съзнава, че едва ли друг министър-председател е получавал по-голям комплимент. Макар и по-млад от Борисов, по политическо възпитание Станишев е много по-зрял от него и затова отговорите му се ограничават само с добре премерена ирония. Но поне го удостоява с отговор. Докато Доган просто не го забелязва. Независимо дали Борисов твърди, че "Без ДПС и Доган избори не се печелят" и че "Не може да не се благодари на ДПС, защото в момента благодарение на техния мандат се влиза в ЕС", както заяви през 2006 г. Или се провиква: "ДПС да бъдат изгонени от властта" и "ДПС да излязат в опозиция", както ораторства през последните месеци. Търсенето на последователност в позицията на Борисов спрямо ДПС е истинско приключение. През 2006 г. например той обяви, че "ДПС и неизпълнените обещания на БСП са пречка за втория мандат на Първанов". Вчера - на 22 май 2008 г., пък отсече, че и тримата президенти на България - Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, са избрани с гласовете на ДПС. И влезе в ролята на незабравимия обожател на кюрдските партизанки Велко Вълканов, който в дебатите около президентския вот през 2002 г. крещеше на Желю Желев: "Вие, д-р Желев, турчин с фес ли сте?" Тогава Желев не отговори на Вълканов. Доган също не отговаря на нито една от нападките на Борисов. Но е повече от очевидно, че ако след парламентарните избори ГЕРБ бъде принудена да прави коалиция с БСП и ДПС, нито Станишев, нито Доган ще трябва да се оправдават пред избирателите си и пред обществото за политическа двойственост. За разлика от Бойко Борисов, който ще трябва да измисли някакъв наистина сюрреалистичен аргумент, за да обясни какво е прекършило позицията му. И то не само за БСП и ДПС, а за която и да било българска партия. Очевидно е, че в момента днешният столичен кмет живее с илюзията за желаното от него коалиране, за да състави бъдещия кабинет. А то се изчерпва с партиите членки на ЕНП. Пред тази перспектива обаче стои едно огромно "АКО" - ако някоя от тях успее да прекрачи изборния праг за влизане в парламента. Засега той е 4% и изглежда трудно преодолим и за СДС, и за ДСБ, да не говорим за Демократическата партия и за БЗНС (все едно кой). Сигналите, че изборната бариера ще бъде вдигната на 6% за следващия парламентарен вот са обосновани и от редица формални аргументи в полза на тази промяна, а това поставя още повече въпросителни пред парламентарното представителство на старата десница. Но дори чудото да се случи и изброените десни партии да се озоват в парламента, обединението им с ГЕРБ е доста проблемно, защото няма десен лидер, необруган от Борисов. Скандалите му с Александър Праматарски още кънтят в публичното пространство. След всяко леко затопляне, отношенията му с Пламен Юруков тутакси влизат във фазата на замръзването. Той нарече Иван Костов - Гаргамел, а десните политици - смърфове. А след като ГЕРБ стана член на Европейската народна партия, вече забрави и любимата си фраза, че "СДС е марка". Вярно е, че старата десница бленува власт вече два мандата и всъщност това е единственият аргумент на част от представителите и да търсят сближаване с Бойко Борисов. Но ако тя се обедини с ГЕРБ в следващото правителство, днешните спорадични изблици на напрежение в тройната коалиция ще ни се сторят като светски закачки в английския двор. Като прибавим към това и фактът, че дясното мнозинство в следващия парламент също ще се крепи на ръба на критичния минимум е ясно, че всеки по-рязък конфликт може да провокира разпада му. И "Атака" просто не влиза в тази сметка, защото политиците от старата десница могат да преглътнат Борисов по конюнктурни съображения, но не съществува гарнитура, която да ги накара да хапнат и Волен Сидеров. "Ще си управляваме сами" е най-пресният отговор на Бойко Борисов на въпроса, с кого се кани да управлява, след като вече се е изпокарал с всички. Явно липсата на политически опит му е попречила да забележи, че у нас пропастта между желаното и действителното е пълна с политически трупове, някои от които още мърдат, но това изобщо не ги прави по-живи. Така постепенно Бойко Борисов се озова в положението на окопна война с всички възможни и невъзможни свои партньори за предстоящото управление, към което неудържимо се стреми. Геройската му поза "сам срещу всички" обаче все повече започва да заприличва на самоизолиране с днешна дата. А за в бъдеще го вкарва в доста неприятната ситуация впоследствие да обяснява кога е казвал истината - когато е ругал БСП и ДПС и се е клел, че никога няма да управлява с тях, или когато прави правителство с тези партии; когато е оприличавал десните политици на анимационни герои или когато ги назначава на министерски постове; когато е отричал всичко свършено в държавата през последните години или когато следва логичното продължение на заложените в този период процеси. Време е някой да обясни на Борисов, че България е на 1300 години, че най-новата ни демокрация е на 20 години и че всеки, който е стъпил в тази странна държава с мисията на неин спасител и с идеята, че тя започва от него, е отписан от аналите и. Поне така сочи историята - и много далечната, и близката, и днешната. И няма никакви достоверни сигнали и разумни аргументи, че утре ще бъде различно. | ||
