|
Рейтинг: 3.00
(378)
|
 Публикации 01-08/ 2008г. /
Политика не се прави само със скандали |
Политика не се прави само със скандали
23.06.08 10:11 | |||
|
Политическите страсти отново се нажежиха, позамрели след скандала в МВР. Необичайната активност на президента Георги Първанов и тезите за радикални и бързи реформи в различни обществени сфери предизвикаха нещо като минискандал, ако се съди по многобройните реакции. Исканията на Първанов не са нови, но досега поне тонът, с който са заявявани, не е бил толкова остър. Някои наблюдатели видяха отчетливи признаци на напрежение и конфликт между президент и премиер. Не закъсняха и реакциите сред опозицията. Лидерът на ДСБ Иван Костов започна отново да повтаря вече поизтърканото заклинание за предсрочни избори с ясното съзнание, че нито той и партията му, нито някоя друга дясна опозиционна сила в парламента са в състояние в момента да „преживеят" едни евентуални избори. Вътрешното напрежение в БСП, породено от обтегнатите отношения между Станишев и Първанов, е стратегически изгодно за опозиционните партии. Вероятно натискът на десницата и „Атака" върху правителството ще се засили, тъй като няма институционални механизми, чрез които той да бъде проектиран върху президента. (Ако изключим процедурата за сезиране на Конституционния съд. Но за да се направи такова предложение, са необходими гласовете на една четвърт от народните представители, т.е. ясно е, че това е малко вероятно да се случи, въпреки че депутати от СДС подхванаха подобна инициатива преди време). В създалата се ситуация може би опозицията ще се възползва. Но ще е добре натискът и критиките да не вървят по схемата „Долу Гоце и Станишев" , насърчавайки и катализирайки съществуващите вече латентни конфликтни противоречия. Полза от институционален дисбаланс и вражди между институциите няма да успее да извлече никой, а най-малко ще спечели обществото. Това не означава, че нещо трябва да се прикрива или да се мълчи по определени теми. Нужна е по-цивилизована и конструктивна критика, която да се превърне в истински легитимен коректив на изпълнителната власт. Именно това е и функцията на опозицията - да следи под лупа действията на правителството и да бъде политически безкомпромисен коректив на властта. Самата изпълнителна власт се нуждае от такъв контролен механизъм. Всичко останало е зле режисиран пиар. Разбира се, не трябва да се отрича ролята, която изиграха опозиционните партии при изхода от скандала в МВР и отстраняването на Румен Петков. Прави впечатление, че политическата действителност в България в последно време все повече започва да се конструира около скандалите, пикантериите, булевардната реалност. На заден план остават и почти липсват сериозните дебати и разговорите за политика. Но проблемът е, че скандалите избухват и отмират. Както се казва - всяко чудо за три дни или за трийсет (зависи от параметрите на скандала). След това нещата се поуспокояват, уталожват, а медиите подхващат следващия скандал. Ангажирани в изпълнението на ролята си в поредния скандал, политиците рискуват да пропилеят шансовете си за подготовка за следващите избори. Това особено важи за десницата. Защото в противен случай, оставайки извън следващия парламент, СДС и ДСБ ще имат възможност да говорят колкото си искат, но просто няма да има кой да ги чуе. Ако обърнем поглед назад в хронологията на публичните скандали, става ясно, че особен ефект от тях няма от гледна точка на резултатите. Оказа се, че при сделките, които е правил бившият шеф на фонд „Републиканска инфраструктура" Веселин Георгиев, конфликт на интереси няма, а Иван Иванов (също вече бивш зам.-шеф на ГДБОП) е освободен под гаранция срещу сумата от 1000 лв. и т.н. Имаше някои персонални политически промени, но само толкова. Затова по-вероятно изглежда жълтите сюжети и сценарии да бъдат позабравени и да се активизират усилията за съсредоточаване на общественото внимание около проблемите, които не търпят отлагане, а във вътрешнопартиен план - работата по подготовката на предстоящите парламентарни избори. В политиката на правителството има немалко неясно взети решения - това се превърна в практика и, изглежда, ще продължи до края на мандата. Както се казва - за опозицията ще има хляб и в близко бъдеще. Резултатите от наложеното политическо статукво ще придобият съвсем ясна проекция в предстоящия доклад на Европейската комисия. Очакванията са, че негативните нагласи към правителството ще се засилят при огласяването на резултатите от европейския мониторинг. Дори според експерти е твърде вероятно на България да бъдат наложени допълнителни мерки за контрол заради неспазване на поетите ангажименти. Ако това се случи, то ще послужи за естествен преход към предстоящата предизборна кампания, която не се очертава да бъде лека. Определено опозицията ще спечели политически от негативен доклад на Европейската комисия (дали това ще се трансформира в електорална подкрепа, е твърде рано да се каже). Но би било грешка, ако ситуацията бъде използвана за произвеждане на поредния скандал и за някакви лични дивиденти. Проблемът, който безспорно е важен в настоящия момент и трябва да намери своето разрешение преди изборите, е състоянието на избирателната система и различните предложения за промени. Видимо е, че в действащия модел съществуват дефекти. Те се проявяват все по-отчетливо и във все по-големи размери. Дебатът е започвал многократно преди, по-конкретни измерения се очертаха преди няколко месеца по инициатива на СДС и лидера Пламен Юруков. Бяха направени и опити той да бъде продължен със създаването на работна група в парламента, която да обсъди и конкретизира мерките за промени. Но въпреки декларациите на парламентарните партии по-сериозни действия не последваха. Непосредствена задача пред опозиционните сили е да настояват статуквото да се промени, да бъде направен задълбочен анализ на предложенията. Досега периодично се появяват разнопосочни послания, които не са координирани и не са обединени около една стратегическа обща визия за бъдещото развитие на избирателната реформа. Активно се коментират и идеите на президента Георги Първанов за реформи и в избирателната система, и във финансирането на политическите партии. Дали точно той ще се превърне в мотор и катализатор за подобни действия, не е от особено значение поради две причини: първо, институцията на президента няма правомощия да приведе в действие подобни мерки, защото те са в компетентността на изпълнителната власт, и второ, Първанов е позакъснял с предложенията си - нормално би било, ако е имал намерения да инициира реформи, те да бъдат ясно заявени в предизборната кампания за президентските избори. Друга е темата, че някои от предложенията му не се вписват в правилата на демокрацията. По-важното в случая е, че по тези теми трябва да се дебатира сериозно и след това разговорите да се материализират в смислени политически решения. Оставянето на проблемите на течението и полуреформите ще доведат до повторение на изборните ужаси, на които бяхме свидетели в гр. Сандански. Агресивната експанзия към властта на т.нар. бизнеспартии и сдружения, действащи като политически банкомати, ще даде повод за сбъдване на мрачните прогнози за разпада на политическата система. Въпреки че има време все още, за явяването на избори са необходими огромни усилия и колкото по-рано започнат, толкова по-добре. Времето е ключов фактор в предизборната подготовка особено за партии, чиято електорална подкрепа е ниска. Президентските и местните избори показаха как "ваденето" на кандидати в последния момент не допринася за убедително представяне. Резултатите на Неделчо Беронов и Мартин Заимов красноречиво доказаха това. Ранното лансиране на нови лица и обучението на вече познатите трябва да се превърне в съзнателна организационна част от предизборната кампания, но не в крайните й фази. Време също така трябва, за да може кандидатите да бъдат представени и наложени в публичното пространство, те да станат разпознаваеми, имената им да говорят нещо на хората. Все пак имидж на политик не се прави за един или два месеца, необходими са целенасочени и систематично планирани хронологични усилия, както и политика не се прави само със скандали. Иначе ще се получи обичайната ситуация, когато няколко месеца преди датата на вота се появява въпросът: „Ами сега какво да правим?" | ||
