|
Рейтинг: 3.00
(378)
|
 Публикации 01-08/ 2008г. /
Помиярство на финала |
Помиярство на финала
07.07.08 12:08 Автор:Ива Николова | |||
|
НДСВ се кани да напусне тройната коалиция. Вече трета година. Още от началото на мандата тази новина влезе в жанра evergreen. Колчем се сгъстят облаците над властта, което за родните власти си е начин на живот, царистите придобиват угрижен вид, клатят кахърно глави и започват да шушукат, че е време да излязат от българската тройка, издигнала на нови висоти прочутото съешване в шведски вариант. Сиреч да преминат към благопристоен начин на живот в горда самота. Големият въпрос е дали тази стъпка към еманципиране наистина би изглеждала като героичен жест на разграничаване от политиката, провеждана от коалицията през изтичащия мандат? Ако това се бе случило след първата година на общото им управление, когато членството ни висеше на косъм, излизането на царистите от триумвирата би прозвучало като тревожна тръба за партньорите им. Но, да речем, по това време аргументът, с който оправдаха влизането си във властта, беше в сила и приемането на България в ЕС все още предстоеше. Почти веднага след фойерверките на 1 януари 2007 г. заваляха всевъзможни поводи за решителни действия от страна и на трите управляващи партии. Докладите на Еврокомисията зазвучаха застрашително. Но НДСВ продължи да упражнява стоически властта и гордо да премълчава конкретните отговори на който и да било от въпросите, например за заменките във военното министерство, оглавявано от неговия представител Веселин Близнаков. Или за бездънната яма, поглъщаща несметни пари под формата на обучителни семинари у нас и в чужбина, които май са единствената дейност на друг жълт елемент от комбинацията 3:5:8 - Николай Василев. И едва когато царската депутатска група се цепна и оредя с една трета новодемократи, озверели от дългата карантина заради тройната подялба на властта, а обичният Близнаков тайно склони симпатии и средства в тяхна посока, бунтарският дух на остатъчното НДСВ се пробуди. Материализира се в безвестния и безславен дотогава Минчо Спасов и се втурна в атака срещу червения министър Румен Петков, та покрай него дано изгори и чергата на двойствения явно не само по фамилия Близнаков. НДСВ даде явни сигнали за тайното си намерение да напусне тройната коалиция, а кресчендото му се извиси до гласуване "въздържал се" по време на един от вотовете на недоверие към правителството. Но не я напусна. И дори нещо повече - изрита Близнаков, изприпка до Катарино и там пак намери национално отговорен повод да си седи във властта. Ала независимо какви драматични жестове извършваше НДСВ и какви бунтарски помисли го нападаха под юргана, рейтингът му си вървеше все по-надолу, докато кацна на последната хилава клонка от 1%. И то точно 1 година преди изборите. Какво съвпадение! Но като прибавим към него и новия порив на царистите да излязат от коалицията, както и гръмкия скандал около взривовете в София, към които много общо има предишният жълт военен министър, както и взривоопасния евродоклад, се получава една свръхлогична закономерност. Просто около властта пак замириса на барут, този път в буквалния и в преносния смисъл и НДСВ отново търси спасение. Само че една година преди края на мандата няма кой да повярва на басните за изчерпано благородно търпение, сломени възвишени надежди и опорочени първоначални цели. Такъв жест няма да изплаши дори гаргите и няма да умили дори онези, които гледат латиносапунки. За подобно политическо поведение има само едно определение - помиярщина, и ако НДСВ се гнуси от такива думи, нека се сети какво е мнението му за собствените му отцепници. Пък и хората уважават онези, които умират с кръста си, а не отричащите се до трети петли или след третата година на мандата. Те при всички случаи изглеждат като жертва на хомосексуално насилие - болката се изтърпява, но срамът е голям. | ||
