Блогът на Георги Тепавичаров

Колкото и да са версиите за това, на кого се отразяват най-зле летните жеги, след последния политически уикенд няма никакво съмнение, че се отразяват най-зле на политиците. Само тежко слънчасали хора могат да съберат големи аудитории и да им разказват небивалици за бъдещето на страната, възможни единствено под влиянието на топлинен удар. В неделните горещини четирима лидери на четири партии предпочетоха задушните зали пред живителните водоеми и в резултат на това държавата - от устройството й до политическата й система, беше изпратена в такива сюрреалистични измерения, че абстракционистите се изправиха на ръба на масово самоубийство.
Обобщени, твърденията им очертават следната действителност в родината през близките 1-2 месеца. През септември ще има предсрочни парламентарни избори за 240 нови депутати (желанието е на двама лидери). 400 от тях ще са жени от ГЕРБ (това пожела неформалният лидер на партията, заявявайки, че се надява половината от състава на женското му сдружение, наброяващо 800 дами, да влезе в парламента). ГЕРБ ще състави правителство сама. Но мнозинството в същия този парламент ще е на ГЕРБ и СДС (прогнозата е само на лидера на втората партия). Само че това мнозинство няма да се сформира сред 240, а сред 150 депутати (колкото иска да има в парламента НБД). А ако бройката от 240 народни избраници се запази, тогава първо ще избираме правителството, а сетне парламента.
Паралелно с парламентарните избори в държавата ще се провежда референдум как да гласуваме на тях (пак според БНД) - мажоритарно или смесено. И да дадем по-големи правомощия на президента (както настояват две партии) - най-малкото да получи правото да провежда референдуми, за което в 7-милионна България да са достатъчни подписите на 200 000 души. Като пътьом му вменим и задължението да назначава главния прокурор. Паралелно с това у нас ще има и избори за ВНС, за да се промени конституцията, защото на две от партиите разни неща в нея не й харесват.
Излишно е да се опитваме да подредим неделните видения на партийните лидери в някаква логическа или поне времева последователност. Но за да видим дали те са реализуеми, или не, е добре да тикнем напечените от слънцето политици под студения душ на реалностите.
Технологично, за да се предизвикат предсрочни избори, са необходими най-малко 3 месеца. Дори ако започнем да броим от днес, това няма как да стане преди средата на ноември. Преди това обаче трябва да сме променили закона за изборите, но за двете четения в пленарна зала са необходими минимум 2 седмици, само че парламентарната сесия приключва на 31 юли. Така че дори и да проведем предсрочни избори през ноември, те пак ще са по старата система, което означава, че упражнението е безполезно. Да не говорим, че през това време не могат да се насрочат референдуми, нито да се направят промени в каквито и да било закони, защото законодателният орган няма да работи. Същото важи и за свикването на ВНС, което по принцип се занимава само с основния закон, а това означава, че докато то работи, останалите закони ще са в застинало състояние и следващият редовен парламент пак ще бъде избран по тях, независимо от колко депутати ще се състои.
Тези положения са азбучни и за да не ги познаваш, трябва да си на светлинни години от политиката. Но тъй като техният контрапункт беше изречен от политически лидери, вариантите са два: или те са неграмотни, или са слънчасали. Като имаме предвид колко големи са претенциите им за власт, по-добре ще е за тях да важи вторият вариант. Освен ако не става дума за третия, толкова присъщ на политиците вариант - за най-обикновена лъжа. Тогава какво значение има какви са законите и кога са изборите? И дали политиците са на слънце или на сянка. Всичко ще си остане същото, докато не се сетим, че трябва да направим само една промяна в законите - да допълним член за политическата лъжа в Наказателния кодекс.