|
Рейтинг: 3.00
(378)
|
 Публикации 01-08/ 2008г. /
Каквато властта, такава и опозицията |
Каквато властта, такава и опозицията
25.07.08 14:03 | |||
|
Няма нищо по-лесно от това да поискаш властта. Особено у нас, където смисълът на това трудно занимание за избрани в прекия и преносния смисъл се побира във фразата на един неин управленец: "Ега ти държавата, на която аз съм вицепремиер." Сиреч, който не е поискал, той не е станал… каквото там му се падне. Събуждаш се една сутрин и си казваш: "Я, как ми отива да се шмугна в някоя от сградите на бул. "Дондуков" или на площад "Народно събрание" и да си гледам пашалъка." Или келепира, както го е формулирал по-точно Алеко Константинов. Като се обърне човек назад и погледне галерията от образи, които се извървяха по тези места и най-вече през главите ни, със сигурност ще се убеди, че повечето от хората, управлявали през тези близо 20 години, се озоваха във властта точно на този принцип. И точно този принцип роди друга крилата фраза: "Властта се търкаля на улицата и няма кой да я вземе." Тоест няма подготвени алтернативи, партии и хора, които да поемат държавата, но не от немай-къде или на принципа "все едно кой, само да не са тия", а защото в течение на дълъг период са работили върху себе си и върху бъдещето на страната, за което имат ясна визия. Нищо такова не се е случвало досега в България и резултатите от аматьорството на нашите управляващи най-сетне изби в най-уродливата си форма. Просто циреят се пукна, разбира се, не без хирургическата намеса на европейските ескулапи. И отново се изправихме пред ситуацията: тези не могат да управляват, дайте ни следващите. Естествено е следващите да бъдат търсени сред сегашната опозиция - сред онези, които нямат отношение към провалите на сегашното управление. От тази гледна точка изборът е много богат, защото ако в управлението има 3 партии, в опозиция са всички останали 333. Дали обаче изборът е реален? Най-шумната и най-млада опозиционна партия ГЕРБ, на която социолозите възлагат най-големи надежди за добро представяне на изборите, е само на година и половина. Програмата й не сме чели, лицата й не познаваме, намеренията й са неясни. Самият факт, че вижда протестите срещу управлението като заседания на опозицията по площадите, показва, че е много далеч дори от политическия си пубертет. Не е готова за властта и заради това, че засега твърдо пребивава в отрицателския "не"-етап, характерен за децата на нейната възраст. Поотхвръкналите десни партии, родени още през 1989-1990 г., вече натрупаха опит и мъдрост. Само че като повечето младежи, които излизат от пубертета и навлизат в зрелостта, използваха тези 20 години, за да се борят с акнето си и да се занимават предимно със себе си. Козметичните им старания не ги направиха по-красиви, а пластичните операции се оказаха неуспешни. В крайна сметка в момента десницата като цяло прилича на Майкъл Джексън, чиято физиономия може да издържи на открито, без да се разпадне, не повече от десетина минути. И е очевидно, че в този вид не може да влезе във властта, защото там е много проветриво и нехигиенично за хора с разклатена имунна система. Комбинацията между младата и старата опозиция също не обещава здраво отроче във вид на правителство. Първо, защото кръвосмешенията винаги са рисковани за генетичния материал на производното. И второ, виж тройната коалиция и не питай защо. Така че каквато и врътка да направим във властта, те не гарантират промяна на управлението. Но пък въпросът дали сегашното управление е достойно за отговорностите си, изобщо не стои. Ето как властта в България отново влиза в задънената улица на пълната безпризорност. Макар че при слаба власт би трябвало да има силна опозиция. Теоретично. В държавите, където хората и партиите се подготвят дълго за властта. Но не и у нас, където важи принципът "ега ти държавата…". У нас е като в онази руска карикатура, в която двама седят с една бутилка водка на поляната, наблюдават как над тях прелита Баба Яга с метлата и коментират: "Каквато държавата, такъв и Батмана". Каквато властта, такава и опозицията. Ега ти и двете! | ||
