|
Рейтинг: 3.00
(378)
|
 Публикации 09-12/ 2008г. /
Каде е опозицията ш България? |
Каде е опозицията ш България?
30.08.08 11:08 Автор:Г.Т. | |||
|
(Не)обединената ни опозиция отдавна действа на приливи и отливи. Отделните партии в десницата ту се сгодяват, мъдрят вотове на недоверие, уж събарят правителства, пък накрая се развеждат. Така стана и с подготвянето на бойкот срещу кабинета. Както е казал народът, то не бяха приказки, не бе чудо. Само че и в този случай опозиционните партии започнаха да дават разнопосочни сигнали. От СДС дори признаха за липсата на диалог между десните партии. И след като опозиционни лидери ни обещаха стачки, бунтове и всенародни недоволства срещу управляващите, на хората не им остана нищо друго, освен да чакат кулминацията. Но кога ще бъде тя? Според някои развръзката ще е на 10 септември. Други пък обещаха национален ден за бойкот срещу кабинета. Само че кога ще е той, още никой не знае. Истината е, че лятото вече е към края си и скоро ще чуем звънеца в пленарната зала, а разговорите между десницата съвсем не се водят с пълна пара. Да не говорим, че тук изниква въпросът къде е мястото на "Атака" в тази опозиция, след като на няколко пъти беше изтъквано, че диалог ще се води само във формата ЕНП. Всъщност вече е крайно време десните лидери да решат дали партията на Сидеров е част от българската опозиция и дали ще действат съвместно с нея. Това го казвам просто като реплика, но не е лошо след ваканцията си опозиционерите да изчистят и тази значителна подробност, защото съюзниците им стават все по-малко. Този път и синдикалистите попариха крилете на надеждите им като заявиха, че няма да се присъединят към замисляните от опозицията протести. Синдикални лидери дори определиха активността на десницата като закъсняла. Председателят на КНСБ Желязко Христов отсече: "Нека българската опозиция първо се обедини, после да представи проекта си за модерна България". Така че май десницата ни ще трябва да подклажда сама огъня на общественото недоволство срещу тройната коалиция. И всички знаем, че няма да и е лесно. Затова ще е по-добре вече лидерите на опозиционните ни партии да загърбят личностните противоречия и всички заедно да седнат на масата за преговори. В противен случай никога няма да постигнат успех и посланията им ще остават само като вяли подписки срещу кабинета. Вече няколко години действията на десницата не ни изненадват с нищо. Първо се обединява, пък после се разединява. И все има нещо, за което опозиционните партии не могат да се разберат помежду си. Показателни са случаите с консултациите за импийчмънт на президента Първанов, както и призивите за излизане от парламента преди последния вот на недоверие към правителството. Затова докато опозицията не покаже, че е единна, няма да получи сериозна подкрепа от обществото. Може би този замислян бойкот срещу кабинета е последният и шанс да докаже, че защитава идеите на хората и че десницата предлага алтернативни решения за управлението на страната ни. В крайна сметка това е ролята на една опозиция - да е коректив на управляващите. Все пак са необходими реални програми и експертни предложения, а не само медийни изяви и междуличностни борби. Защото трябват реални действия, а не само добри намерения и високопарни фрази. | ||
