Блогът на Георги Тепавичаров

 
Блогът на Георги Тепавичаров

 
Рейтинг: 3.00
(378)
НАЧАЛО
Биография
Публикации 2009
Публикации 09-12/ 2008г.
Публикации 01-08/ 2008г.
Публикации 2007г.
Публикации 2006г.
ЕС и как работи той!
Що е то - партия?
Фото Галерия
Връзки и Блогове
Интересно
СПОТ
Видео
За контакти



Публикации 09-12/ 2008г. / РОЛИТЕ НА СТАНИШЕВ И БОРИСОВ В ЕВЕНТУАЛНИЯ ДЕБАТ

РОЛИТЕ НА СТАНИШЕВ И БОРИСОВ В ЕВЕНТУАЛНИЯ ДЕБАТ
19.10.08 13:00

Автор:Д.А.
Вземи в gLOG
За какво биха могли да си говорят Сергей Станишев и Бойко Борисов и в качеството на какви ще се изправят един срещу друг на евентуален дебат? Единият вариант е премиер срещу кмет. Втора възможност - формален срещу неформален лидер. Министър-председател срещу неформален лидер - най-лошият вариант. Тогава може би ще застанат като лидер срещу лидер?

Политическите дебати са хубаво нещо, но за да са полезни за обществото, има едно важно условие. Страните в тях трябва да имат върху какво да спорят. Или по-точно да имат едни и същи политически отговорности. Точно това е нещото, което отсъства в очаквания дебат между кмета на София Бойко Борисов и министър-председателя Сергей Станишев. Но преди да кажа защо, да изговорим възможните плоскости на такъв дебат.
Кмет срещу премиер
Първата плоскост за политически дебати е кмет на София срещу министър-председател. Тя е разумна, но предлага много тесни и конкретни рамки на политическия спор. Те трябва да регламентират отношенията между националното правителство и столицата и в частност отношенията централна - местна власт.
·Тук Станишев и Борисов може да си говорят за това дали да има специален закон за София, как държавата и общината да си партнират, за да решат кризите с боклука и със столичната "Топлофикация". Такива дебати ще са полезни и важни за около 2 милиона души и е добре да бъдат водени по принцип. Аргументите в тях би трябвало да са повече експертни, отколкото да лежат на полето на политическата конкуренция, защото като представители на институции кметът на София и министър-председателят нямат поле за политически двубой. Затова нека наречем този тип дебат - политически разговор.
Той обаче, за съжаление, е закъснял, защото с оставащите осем месеца до края на мандата и с възможността да повлияе на формирането на един национален бюджет премиерът може да направи твърде малко за столицата. Защото правителството вече изпусна три важни години, в които можеше да подпомогне развитието на София. Днес вече може само да пречи. За друго няма време.
Сериозните дебати „кмет-премиер" макар и закъснели ще са полезни, защото на София отчайващо са необходими спешни решения. В такива дебати един срещу друг ще застанат двама души с ясни отговорности и с ясна управленска компетентност. Така че аз лично се надявам да видим точно такъв политически разговор.
Неформален срещу формален лидер
Позициите, от които г-н Борисов и г-н Станишев биха влезли в подобен дебат, ще го направят абсурден. Тук слабата позиция е на кмета на София, който си направи партия, в която всички знаем, че командва той, но по закон лидер е друг. Тук възниква въпросът лош ли е законът, че не позволява на кметове да са лидери на политически сили. Според мен законът си е добър, а хората са тези, които искат да го изкривят за себе си. В рационалните общества политиците правят ясен избор и този избор е между нива на компетентност и отговорности, които могат да понесат. У нас е юруш към маслиновото клонче. Дебатът, в който неформалният лидер на ГЕРБ и формалният на БСП си говорят за политическите предизвикателства пред страната, е дълбоко неправилен, поне според мен. Защото в него едната страна е политически отговорна за всичко, а другата безотговорна към всичко. Докато Сергей Станишев води правителство с дълъг списък от формални провали, за които е политически отговорен, то г-н Борисов е формално безотговорен към ГЕРБ и няма никакво отношение към най-важната институция в държавата - парламента. Затова воденето на партиен лидерски дебат би било грешка.
Тук не става въпрос кой на кого симпатизира. Просто г-н Борисов бе избран за депутат от НДСВ, искаше да остане главен секретар на МВР, но реалността го направи неформален лидер на партия и кмет на София. Той измина сложен политически път в сравнение с този на г-н Станишев, който от международен секретар на БСП стана неин лидер и после премиер.
Мисля си, че и за двамата е по-добре да отложат лидерския си дебат за изборната кампания, когато и двама ще бъдат във формалното си качество  на водещи фигури на партиите си и официално ще са в отпуск от институциите, които представляват. Нищо, че г-н Борисов още ще бъде неформален лидер.
Министър-председател срещу неформален лидер
Това е най-лошият вариант за роли в дебатите между Станишев и Борисов. В този вариант първият е виновен за всичко, а вторият не е отговорен за нищо. Министър-председателят ще трябва да отговаря за уволненията на министри, които не са си вършили работата, за скандалите в ДАНС, за спрените европейски фондове, за лошите решения на коалиционните си партньори и въобще за целия спектър проблеми, възникнали на 111 000 км2 от 2005 г. насам. Разбира се, г-н Станишев е отговорен за състоянието на страната, както всеки премиер преди него. И за да не звуча политически добронамерено към премиера, състояние, което не ми импонира, ще кажа, че ако в негово лице имахме решителен лидер, с реална оценка за страната, то редица проблеми щяха да бъдат избягнати.
Иронията е, че по стара традиция политиците ни се научават да управляват качествено тогава, когато вече мнозинството избиратели не ги иска. Това се случва с премиера, който в крайна сметка започва да прилича на адекватен политически лидер. За съжаление късно.
Формалната позиция на г-н Станишев ни дава много възможности да го държим отговорен за списъка с проблеми, който по дължина със сигурност надминава километрите магистрали, които опасват България в сърцето му. За съжаление обаче, неформалното лидерство на г-н Борисов не ни дава много шансове да го държим отговорен за действията на партията му. В дебат срещу Сергей Станишев, в който премиерът си е… премиер, а Бойко Борисов е г-н Борисов, ролите са твърде неравни. И затова такъв дебат не трябва да бъде воден. Ако все пак се проведе, г-н Борисов ще трябва да бъде държан отговорен за начина на управление на ГЕРБ в общините, които партията спечели. Тук обаче се връщаме на варианта „министър-председател срещу кмет на столицата", тоест към единствения прагматичен от всички изброени.
Лидер срещу лидер
Това също са възможни позиции за роли в един вероятен дебат „Станишев-Борисов", но с няколко важни уточнения. Първото е, че г-н Станишев ще се утвърди като стабилен лидер на предстоящия конгрес на БСП, едва на третата година от управлението на партията. Второто е, че е коректно дебатът „лидер срещу лидер" между двамата да бъде проведен като част от предизборната кампания за следващия парламент, а не като част от политическата касапница в края на настоящия управленски мандат. Лидерският дебат „Станишев-Борисов" би трябвало да покаже политическите лица на БСП и ГЕРБ, проектирани в намерения за управленски действия за следващите 4 години. За съжаление, в момента това не е възможно, защото нито БСП, нито ГЕРБ са подготвени за такъв разговор. Нито една от партиите не е представила пред избирателите ясна концепция какво ще прави, ако управлява през следващия мандат. Ужасната истина е, че преместването на г-н Борисов в централната власт ще остави в наследство две купчини в София. Едната е купчината на нерешените структурни проблеми, а другата е купчината на оправданията за тях. От днешна гледна точка пък партията на г-н Станишев просто няма право на достъп до управление в следващия мандат. Причината е, че не може да се справи с настоящия.
Затова, ако лидерският дебат между Станишев и Борисов се проведе днес, то той би бил политически грозна гледка, която визуализира неспособността на водещи политици да произвеждат решения, полезни за хората.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0754