Блогът на Георги Тепавичаров

 
Блогът на Георги Тепавичаров

 
Рейтинг: 3.00
(378)
НАЧАЛО
Биография
Публикации 2009
Публикации 09-12/ 2008г.
Публикации 01-08/ 2008г.
Публикации 2007г.
Публикации 2006г.
ЕС и как работи той!
Що е то - партия?
Фото Галерия
Връзки и Блогове
Интересно
СПОТ
Видео
За контакти



Публикации 09-12/ 2008г. / Самоубийството като опит за политическо убийство

Самоубийството като опит за политическо убийство
28.10.08 11:40

Автор:Ю.А.
Вземи в gLOG
Една лична драма - тази на Ахмед Емин, стана повод за фантастични коментари, анализи, че даже и прогнози.
За случаен наблюдател би било твърде трудно да се ориентира за това какво се е случило, а още по-малко в това, което се случва или предстои да се случи. Дали Ахмед Емин се е самоубил, което след официалните съобщения на прокуратурата и следствието не буди съмнение, или е направен опит за убийство на Ахмед Доган? Дали още има партия ДПС, или вече й четем опелото? И прочие, и прочие...
Бивши функционери на ДПС решиха да поскачат върху въбражаемия труп на бившата си партия и радостно, почти с въодушевление предизвестиха края на Доган. Внушителни политически фигури, приели формата на величия от калибъра на Бойко Борисов, Иван Костов и неколцина по-маловажни, изпробваха красноречието си по адрес на правителството, премиера, правосъдната система и МВР. Нещо, което впрочем правят и без да са си изнамерили специален повод. Волен Сидеров пък за пореден път поиска да бъде свален имунитетът на Доган и да бъде забранено ДПС.
Обстановката прилича на отприщен бент, който е отворил коритото за разюздани и доскорошни табута, сякаш досега е било забранено да се говори против ДПС, Доган и правителството.
Ключът към обяснението на цялата тази глупотевина е участието на ДПС във властта. Още повече, че в момента е на власт с друга една партия, за която също не един и два пъти се е поставял въпросът да бъде забранена със закон - БСП. По ирония на съдбата инициативата за първото искане за забрана на БСП в далечната 1991 г. принадлежеше на ДПС. Днес и двете партии като че ли са натикани в ъгъла от всички останали, но всички останали си дават сметка, че те, взети заедно, могат да минат под чертата на общата сума от гласовете, подадени за „турско-комунистическия сговор”, както се изразява един популярен политически деятел.
В говоренето срещу ДПС обаче бе премината една важна граница. Няма нищо необичайно в говоренето срещу която и да е партия, включително и в призивите за забрана, без значение дали е ДПС, БСП, ОМО-„Илинден” или която и да е. Това горе-долу е в рамките на позволеното от демократичните свободи. Макар че идеята да отстраниш служебно политическия си противник едва ли може да се приеме за връх на демократичното мислене, когато идва от страна на наричащи себе си демократи. Но все пак е позволено. Докато, разбира се, си остава говорене и може да бъде тълкувано като свобода на словото. Все пак има конституция, закони и прочие, които поставят бариера между говоренето и действието.
Границата, която бе премината, е в това, че вече не се говори, че ДПС няма право да е на власт, а че не може да има турци във властта. Това попадна в речи, които се държаха от трибуната на Народното събрание, а тя е особена с това, че е мястото, от което се въздава власт.
Настъпило е време да кажем няколко думи в защита не на турците, защото това понятие би трябвало да ни е чуждо, когато става дума за български граждани, а именно на ДПС.
България, за разлика от някои от нейните съседки, преживя 19 мирни години и продължава да живее в мир благодарение тъкмо на ДПС, а не на турците изобщо. И без това вече много трудно ще излезем от знака на тъждественост, който със завидна упоритост продължават да поставят т. нар. демократи - от Иван Костов до Бойко Борисов.
Последният дори не се посвени да употреби историческата памет, за да уточни политическата си позиция. Един вид, говорейки и мислейки за ДПС, ние сами трябва да се досещаме, че сме били под турско робство 500 години. Те запалиха Батак, обесиха Левски и разстреляха Ботев е изречението, което противниците на тази партия искат от всеки от нас да си състави наум и да го изрича гласно, като под „те" да подразбираме Доган и останалите от ДПС. Само че тъкмо върху тази почва ще вирее опасността от междуетнически конфликти, от които нашата страна се опази.
Ако говорим за това, че министър, областен управител или кмет е турчин от ДПС и затова е корумпиран, нищо няма да е наред и ще караме нататък по тънка и все по-опасна линия на поведението си като нация. Всичко ще е наред, ако спрем до това, че е корумпиран, стига, разбира се, да е вярно, без да продължаваме с уточнението, че е представител на едно от етническите малцинства. Защото в края на краищата ще излезе, че мнозинството има право да се корумпира колкото си ще, а на малцинствата това не е позволено.
Много добре разбирам, че самоубийството на Ахмед Емин не е едно от многото самоубийства, които, за съжаление, зачестяват напоследък. Защото става дума за знакова политическа фигура и не може да бъде поставено в редицата на черните хроники. Нормално е всички да се окажат изненадани и объркани, и преди всичко ДПС и Доган, защото няма начин да си подготвен за лично решение, взето в тайнство и извършено в тайнство. В края на краищата и Тодор Живков навремето не отиде на погребението на генерал Кашев.
Нека обаче не отиваме в изводите по-далеч, отколкото ни позволява разумът. И утре, ако Иван Костов се спъне на улицата или джипа на Бойко Борисов попадне в дупка на асфалта, да не започваме с версията за атентат.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1357