Блогът на Георги Тепавичаров

 
Блогът на Георги Тепавичаров

 
Рейтинг: 3.00
(378)
НАЧАЛО
Биография
Публикации 2009
Публикации 09-12/ 2008г.
Публикации 01-08/ 2008г.
Публикации 2007г.
Публикации 2006г.
ЕС и как работи той!
Що е то - партия?
Фото Галерия
Връзки и Блогове
Интересно
СПОТ
Видео
За контакти



Публикации 09-12/ 2008г. / Невъзможните коалиции

Невъзможните коалиции
11.11.08 13:38

Автор:М. Л.
Вземи в gLOG
С наближаването на изборите роенето на коалициите започва да придобива епидемичен характер. Което, погледнато отвсякъде, не е здравословно. В такива моменти не мога да не си спомня за един от любимите ми политици Уинстън Чърчил, който мъдро е прозрял, че „Клуб, в който има твърде много членове, престава да бъде клуб". Което може да се окаже знаменателно прозрение, отнасящо се до родните политически субекти, групиращи се във всевъзможни и невъзможни коалиции.
Впрочем има две хипотези, които могат да обяснят засиления интерес към коалициите. Едната е, че и нови играчи си търсят място под политическото слънце. Другата е, че търсят място, но под… държавния чадър.
Погледнато трезво, два са основните фактори, които ще определят до голяма степен парламентарния вот догодина. Първият е външен и това са последиците от световната финансова криза. Защото колкото и родните политици да се вживяват в ролята на добрите феи и да говорят, че кризата ще ни подмине, тъй като сме райското островче на планетата, за всички е ясно, че тя вече ни удари. Всъщност сега е важно да се знае колко сериозни ще са последствията, защото те до голяма степен ще предопределят и как ще гласува българинът догодина. Обедняването и нарастването на безработицата може да поставят пред изпитание и леви, и десни партии и коалиции. А тогава дилемата ще се заплете още повече. Защото както е известно, че в такива случаи хората олевяват, така е и знайно, че тъкмо десните са тези, които увеличават държавното богатство. Отвъд постулатите обаче светът вече търси нови разрешения на кризата, които могат да преобърнат всичко. Дори и в такива райски кътчета като България.
Другият определящ фактор е вътрешнополитически и се отнася до деблокирането или още по-сериозното блокиране на парите от еврофондовете. Защото тъкмо от тях зависи и в каква посока ще се развива средната класа в България. А все повече става ясно, че тъкмо средната класа, която в днешната политическа реалност не намира свои представители, ще определя и посоките на следващия парламентарен вот. Навярно тъкмо поради това и новоучреденото обединение "Напред" между ВМРО, Земеделския народен съюз и ЛИДЕР прави заявката, че ще играе с бизнес партиите, отправяйки по този начин директно послание точно към средната класа и уповавайки се на икономическия патриотизъм. Но политиците у нас отдавна са възприели рекламните стратегии на пазара. И тъй като предлагането стана все по-голямо, а търсенето нещо се свива, напрежението сред играчите нараства.
От друга страна, все по-ясно става, че СДС не само е марка, както я определят високорейтингови политици, но е вероятно да влезе в ролята си на действителен притегателен център за десните формации. Предложенията, идващи от ДСБ за предизборна коалиция със СДС, не са трудни за разгадаване, като се знае, че партията на Иван Костов едва ли би могла да влезе в следващия парламент самостоятелно. В същото време събирането около сините на хора от "Новото време", ССД и част от земеделците също се цели в гласовете на успелите българи от средната класа, особено ако освен заклинания предложи и активни политики.
Пасиансът вдясно и вляво все повече се подрежда, но в същото време едва ли е за подценяване възможността следващото управление да е от т.нар. голяма коалиция между ГЕРБ и БСП. Извън емоционалните приказки, започващи с фразата "За нищо на света" и завършващи с подписването в ефир на "клетвени" декларации, налага се усещането, че прехвърчащите искри от двете страни могат да бъдат калкулирани в съответните министерски позиции след изборите през следващото лято.
Но - ще доживеем, ще видим. Засега сме свидетели само на "бой под килима", както е казал Чърчил.

Кой с кого - това е въпросът. И как да не е, след като стана известно, че българинът е напълно объркан относно изборите и коалициит.
Хаосът е пълен, след като три доста различни по същината си хипотетични коалиции получават еднакъв процент одобрение от респондентите на НЦИОМ. Което за пореден път показва, че всекидневното говорене вече се трансформира в съзнанието на нашенеца като бъдещо общо управление. И понеже поврътливостта ни е присъща черта, настъпва време на ослушване и оглеждане кой ще е победителят. Както се казва, като замирише на кебапчета, ще е ясно за кого да даде гласа си наследникът на Бай Ганьо. Засега той стои в положение на очакване и е готов - за пред хората, разбира се, да даде гласа си както за ГЕРБ и БСП, така и за ГЕРБ и СДС, или пък за ГЕРБ и "Атака". Затова и червеният електорат е готов да преглътне Бойко Борисов, и ГЕРБерите са склонни да се прегърнат с атакистите. Както се казва, класика в жанра.
Всъщност не трябва да бързаме и по друга причина - все още не се знае и кой колко ще плати за изборен глас, ако не се промени законът и деянието не започне да се наказва със затвор. Ето затова не бива да сме припрени.
А за онези нашенци, които все пак се колебаят за кого да гласуват  и са загрижени за бъдещето на страната ни, просто ще припомня библейската мъдрост: "По делата им ще ги познаете."
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1485