Блогът на Георги Тепавичаров

 
Блогът на Георги Тепавичаров

 
Рейтинг: 3.00
(378)
НАЧАЛО
Биография
Публикации 2009
Публикации 09-12/ 2008г.
Публикации 01-08/ 2008г.
Публикации 2007г.
Публикации 2006г.
ЕС и как работи той!
Що е то - партия?
Фото Галерия
Връзки и Блогове
Интересно
СПОТ
Видео
За контакти



Публикации 09-12/ 2008г. / Десните трябва да загърбят популизма, защото той ражда чудовища

Десните трябва да загърбят популизма, защото той ражда чудовища
25.11.08 15:23

Автор:Д.А.
Вземи в gLOG
В СДС предстои интересен месец. На 14-и декември партията гласува на преки избори, за пръв път в историята на българската политика след 1989 г. На тях тя ще избере своя председател. В започналата кампания има две ясни линии. Едната е на статуквото, а другата на промяната. Статуквото е свързано със запазването на негативната тенденция и с липсата на перспектива, промяната с мащабен процес на модернизация на СДС и на страната.
На политически език „модернизация" означава обединение на хора около конкретни цели, които са важни за много голяма група хора. В повечето случаи за цялата нация. „Модернизацията" не разделя хората на добри и лоши, на стари и млади, на можещи и не можещи. Тя прокарва само една ясна разделителна линия - между тези, които гледат напред и между тези, които се страхуват от бъдещето.
Такъв е и простият избор пред СДС. В предстоящия избор синята партия има най-тежката задача в историята си. В момента, в който е на ръба на 4-процентната бариера, хората в СДС могат да кажат „Ние имаме смелост да изберем бъдещето и промяната" или могат да си кажат „Избираме комфорта на политическия упадък". Не случайно говоря за „смелост" и за „упадък". Защото смелостта е рядко срещано качество в политиката и въобще в обществените дела. При нея е необходима личност, тоест пример, който трябва да послужи за отправна точка, която да поведе в дадена посока голяма група хора. Обратно, „упадъкът" е свързан с комфорта на статуквото, свързан е с овластени групи хора, които искат да запазят позициите си и личния си комфорт.
Всички велики политически дела, всички големи исторически примери са започвали със „смелост" и са завършвали с „упадък". Упадъкът е комфортен, политически развратен и свързан със страх от промяната.
СДС избира не просто лидер, а модел
Днес СДС е изправен пред този избор - между „смелост" и „упадък", между промяна и статукво. Пред такъв избор са били изправяни и други български партии. БСП избра промяна, когато сложи начело младия Сергей Станишев и той заведе партията си в управлението. За съжаление резултатът не е много за хвалби, но представете си какво би станало в БСП, ако лидер на червената партия бе станал някой от лидерите й от прехода.
Освен избора между статукво и промяна пред СДС и другите центристки и десни партии има друго голямо предизвикателство. Да обърнат гръб на популизма и да откажат да го използват като инструмент в политиката си. Аргументът „Хората искат да чуят обещание" който много партийци използват, е за слаби политици, за хора, които нямат виждане за партиите и за страната си. За съжаление през последните осем години десницата не успя да спре популизма. В това се провали центристката партия НДСВ. В края на жълтия управленски мандат политическият популизъм буквално изригна и си намери институционални форми.
Днес у нас страхът, политическият упадък и популизмът са доминиращи форми на обществено поведение. Те произвеждат слаби решения, от които страда ежедневието ни. По-страшно е обаче, че популизмът използва демократичната среда, за да ражда политически чудовища, които нахълтват в живота на хората, казват им как да кръщават децата си, как да харчат спечелените с труд пари и въобще как да живеят.
Популизмът  затваря бъдещето на хората  в клетка.
Ако трябва да се върна в СДС, популизмът е свързан със запазването на митовете за синята партия, с това колко силни са били бившите й лидери и колко е лоша промяната. Между другото СДС добре знае какво е да избираш миналото, защо след 2001 г. насам партията прави само това - избира хора, преминали пика на кариерата си, за лидери и институционализира личните им вражди и интереси. Това стана дори при избора на действащия сега син лидер Пламен Юруков, който бе избран под натиска на политически лобита, търсещи лична реабилитация за членовете си. Така се получи парадоксът - един нов човек напълно катастрофира в личния си имидж и го повреди тежко, вкара себе си и респективно партията, която ръководи, в мащабни скандали за корупция и нарушения на закона. Скандалите на Юруков повредиха толкова личния му имидж и доверието към него, че той се нареди четвърти по неодобрение сред тримата най-неодобрявани български политици - Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски.
Иронията е, че единственото нещо, което Юруков реши, вероятно без да бъде поставян под натиск - да прокара промени в СДС, с които лидерът и ръководството на партията да бъдат избирани пряко от всички членове - е и единствената идея, за която заслужава поздравления.
Не мога да кривя фактите и да кажа, че предстоящите избори в СДС се провеждат в розова мъгла от добри очаквания. Напротив, медиите и обществото са скептични към синята партия, защото в последните 10 години тя непрекъснато е сбъдвала скептичните им очаквания. Днес пред СДС има голям риск. И той е вкопчените в страхливата си лична перспектива партийни апарати да използват прекия избор за лидер и ръководство, за да възпроизведат грозни, корумпирани и нелегитимни вътрешни избори.
Може ли  наистина  СДС
СДС наистина носи промяната. Ако синята партия направи честни и добре организирани избори, тя ще даде пример на другите политически партии и ще катализира мощна позитивна промяна в българската политическа система. Тази промяна няма да е свързана с влизането на един хора в политиката и с изхвърлянето на други. Тя ще направи друго. Ще покаже, че има смисъл хората да се интересуват от политика, че у нас демокрацията и личният избор имат стойност, а не цена, срещу която да бъдат закупени.
Затова СДС има две възможности. Или да направи първата стъпка към мащабна и добра политическа промяна, или е пред последната стъпка в политическото си развитие. Разделени между ясната перспектива на „изгрева" и „залеза", на „смелостта" и „страха", на 14 декември сините членове ще държат исторически шанс както за партията си, така и за българската политика. Това се случва на СДС за пръв път от 12 години насам. Миналия път партията постави България на пътя за Европа. И трябва да се гордее с това, защото никой след СДС не е поставял значими национални цели пред страната ни.
Това са факт, който сините апаратчици могат за 20 дни да превърнат просто във фрагмент от българската политическа история. Заедно със синята партия. И от това ще олекне на много хора.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0664