Един съюз на европейската десница в България има шанс да се превърне в трета политическа сила с двуцифрен изборен резултат. Съюзът между СДС, ДСБ и бъдещите им коалиционни партньори притежава необходимия електорален ресурс. Съхранилата се в разстояние на дълъг период от време подкрепа за ГЕРБ поне засега дава основание да се предполага, че това ще е първата политическа сила, която ще има възможност да състави правителство в коалиция с десния съюз. Подобно мнозинство би разполагало с необходимата парламентарна подкрепа. Такава предизборна прогноза има все повече основания след подписването на споразумението между СДС и ДСБ. Но открилата се перспектива за дясноцентристко управляващо мнозинство бе атакувана почти незабавно от различни посоки, но с еднаква острота.

Стандартната схема на реакция бе свързана с обширни медийни обяснения на индивидуално несъгласие и разочарование. Част от политическите фигури, които побързаха да заклеймят предизборния съюз, компенсират липсата на политически с медиен ресурс. Само преди малко повече от три месеца на вътрешнопартийните избори в СДС стана ясно кои са фигурите, които се ползват с подкрепата на активните членове на партията. Независимо от това през следващите седмици ще бъдем свидетели на нови становища, позиции и всякакъв вид декларации, свеждащи се до претенция за собственост върху т.нар. дясна политика в България. Ако тези хора разполагаха със сериозен политически ресурс и необходимата решителност, те имаха както времето, така и възможността да предложат и реализиран свой политически проект. Това не се случи и въпреки гръмките фрази, за някои от тях сегашното развитие на ситуацията също изглежда приемливо.

Втората група от реакции бе свързана с

оспорването на моралния авторитет на фигурите

чрез които поне засега се представя проектът за нов десен политически блок. Тези критики най-често биваха отправяни от политически фигури, напуснали много отдавна коалицията СДС, но запазили самочувствието на нейни създатели или поне на хора, които са свързали името си с нейното развитие. Те ще продължат да настояват за обратното събиране на всички отделили се части от предишния СДС в една широка и неуправляема коалиция, тъгувайки по митинга на Орлов мост от 1990 г. Тяхното политическо влияние остава ограничено, а само единици успяха да запазят личния си морален авторитет.
Стратегията на критика от страна на определящите себе си като нови десни поне засега изглежда двусмислена. От една страна РЗС, Новото време и Единната европейска партия предпочитат да заявят своето място във възникващата коалиция, представяйки го като незаменимо. Яне Янев заяви, че ще провери

 решимостта на СДС и ДСБ да се борят с корупцията

 и едва след това ще се произнесе окончателно на пресконференция в края на следващата седмица. Емил Кошлуков припомни, че без него подобна коалиция не би била истинска, а нейната цел би трябвало да бъде само участие в следващото управление.

Мария Капон пък отново настоя на разликата между „операцията „чисти ръце", която предлага, и „Ноевият ковчег", който трябвало да спасява отделни лидери в „старата десница".

Вторият пласт на тази стратегия е във все още неизяснената докрай възможност

неразпознатите „нови десни" да изградят своя коалиция

за предстоящия вот. Заявления в тази насока не липсват, но същественият въпрос е на какъв електорален ресурс би могла да разчита подобна дублираща коалиция. Оптимистичните интерпретации на резултати от проведени през последните седмици сондажи на общественото мнение повишиха самочувствието на РЗС, но не социолозите, а избирателите определят кой и по какъв начин ще присъства в българското политическо пространство.

Все пак в оставащите около осемдесет дни до европейските и малко повече от сто дни до парламентарните избори ще бъдем свидетели на нарастващо напрежение и все по-настойчиви претенции за присъединяване към изграждащия се десен съюз. Единственото, което изглежда сигурно в реакциите на тези политически партииq е, че не става въпрос за „стара" и „нова" десница. Дясното политическо пространство едва сега се изгражда и в него никой няма запазено място. В този процес „политическата младост" не е предимство, а

„дългата биография” невинаги означава качество

Ключовият проблем за обхвата на дясното коалиционно споразумение, трябва да бъде оценяван в поне два аспекта. Засега доминира непосредствената изборна перспектива. В нея определящо значение ще има да бъде сведена до минимум загубата на подкрепа от страна на активните и потенциални десни избиратели. Според тази електорална логика всички политически формации извън рамките на сегашното управляващо мнозинство биха могли да бъдат „потенциално десни". Независимо от политическата фрагментация ако целта бе само постигането на добър изборен резултат, подобна

„много център - малко дясно" коалиция

би могла без проблем да стане втора политическа сила. Но много по-същественият въпрос е във втория хоризонт, спрямо който би трябвало да бъде планиран и оценяван новият десен съюз. Тази втора перспектива е свързана със задачите на евентуално управление, а тогава почти всички аргументи в подкрепа на електоралната задача могат да се превърнат в трудно преодолим проблем.

Хипотезата за възможна управляваща коалиция, включваща ГЕРБ и десния блок около СДС и ДСБ, изглежда реалистична, но тогава въпросът за обхвата на десния блок ще придобие критично значение. Колкото повече са участниците в една дясна коалиция, толкова по-трудно ще бъде гарантирането на необходимия ритъм и удържането на една обща посока в управлението.

Лавинообразно нарастващите претенции

на коалиционните партньори са част от българската политическа култура. При липсата на достатъчно активна и целенасочена съвместна работа в годините на опозиция почти невъзможно е този дефицит да бъде компенсиран в условията на управление. А това е един от най-съществените проблеми пред определящите се като десни политически партии в България. Повечето от тях не съумяват да се възползват ефективно от времето в опозиция, за да подготвят кадрите и управленските си програми.  Изгубеното време много бързо може да се окаже решаващ фактор при сработването на едно подобно управление, а то практически няма да разполага с почти никакво време, преди да поеме отговорностите на управлението.